— Побързай! — Мъжът я улови за лакътя и я избута към входната врата и стълбите.
По пътя тя намери ключовете. Отскубна се от него, натисна дистанционното и отвори багажника.
Едва не се разплака от облекчение, докато вземаше кошничката за шев. Тикна в ръцете му кутията с платовете. Лиам едва я погледна.
Отново се втурнаха в къщата, изкачиха стълбите на един дъх, притичаха през моста. Когато стигнаха до ателието, едва си поемаха въздух, изтощени повече от емоции, отколкото от бягането. И двамата се усмихнаха.
Беше изключителен момент на взаимно разбиране и проникновение. Той не я попита защо бе бързала толкова, не показа и капчица пренебрежение, когато видя, че една кошница за шев е била причината за трескавото й нетърпение. Някак си разбираше нейната нужда да твори, както и тя неговата.
Доволна, Лили се захвана за работа.
Постепенно навън се стъмни. Светлините в ателието се запалиха. Всички бяха разположени така, че да осигуряват равномерна светлина. Ножиците й щракаха. Иглата летеше, докато тропосваше отделните парчета. Широкият бод трябваше да държи покривката цяла, докато се добере до шевна машина. Шевовете се срещаха. Цветовете се преливаха. Шарките като че ли сами се напасваха в съвършена хармония.
Пръстите му погалиха шията й. Тя не бе забелязала, че се е отдалечил от платното си и е приближил до нея. Върху черната копринена риза аленееше голямо петно боя, а скъпите му панталони бяха изцапани с оранжеви пръски. Посребрените му къдрици бяха разрошени, а челото му бе изплескано с различни бои.
Лили изтръпна, когато пръстите му хванаха горното копче на прозрачната й оранжева блуза. Без да откъсва очи от нейните, Лиам разкопча копчето. После следващото.
— Моля те — промълви той.
Тя не понечи да го спре дори когато плъзна блузата надолу. Нито когато грубите му, изцапани с боя пръсти, докоснаха закопчалката отпред на сутиена й. Вместо това Лили наклони глава към покривката, която шиеше, и му позволи да го разкопчае.
Гърдите й, натежали през последните години, изскочиха навън. Тя му позволи да надипли прозрачната блуза, както той искаше. Художникът смъкна единия ръкав до лакътя. Сетне другия. Гърдите й се гушеха сред мекия плат като бели гугутки в гнездото си.
Стъпките му отекнаха по варовиковия под, докато се връщаше при статива.
С разголени гърди, Лили продължи да шие. Допреди малко тя вярваше, че пъстроцветната покривка олицетворява самопознанието и няма нищо общо с прелъстяването, ала смайващата покорност, с която му позволи да я разсъблече, придаваше много по-сложно значение на творението й. Тя мислеше, че плътските страсти отдавна са затворена книга за нея. Ала лумналото желание, завладяло тялото й, бе доказателство, че е грешала. Покривката току-що бе отключила на воля още една тайна страна на новото й аз.
Лили много внимателно, за да не развали гънките на блузата, пъхна ръка в кутията и изрови отвътре старо парче гладко кадифе. Беше наситено тъмночервено, чувствено и мамещо с преливащите си по-тъмни нюанси. Като пурпурния цвят на листата на босилека, сякаш къпещи се в меко опалово сияние. Загадъчният цвят на женското тяло. Пръстите й трепереха, докато заобляше ъглите. Докато работеше, мекият плат се търкаше о зърната й, карайки ги да се втвърдят и настръхнат. Лили бръкна отново в кутията и откри парче кадифе в още по-тъмен нюанс — символ на най-съкровената й женственост.
Сетне щеше да добави малки кристали, като капки нежна утринна роса.
Приглушено проклятие я накара да вдигне глава. Лиам се взираше в нея, а по суровото му лице блестяха капки пот. Ръцете му, покрити с разноцветни ивици боя, висяха безволно отстрани, а четката лежеше в краката му, където я бе изпуснал.
— Рисувал съм стотици голи тела. Сега за пръв път… — Поклати объркано глава. — Не мога да продължа.
Страните й пламнаха от срам. Жената скочи, покривката се свлече на пода, а тя сграбчи трескаво краищата на блузата си и ги завърза.
— Не! — Той пристъпи към нея. — О, не, не това.
Огънят, бушуващ в очите му, я смая. Краката му докоснаха полата й, ръцете му се гмурнаха под блузата и я разтвориха. Дланите му обхванаха гърдите й и той зарови лице в млечнобелите кълба. Тя се вкопчи в ръцете му, когато устните му засмукаха жадно едното зърно.
Подобна жарка страст би трябвало да е присъща единствено на младостта, но и двамата отдавна не бяха млади. Лили усети възбудената му мъжественост да се притиска към бедрото й. Той дръпна колана на полата й. Здравият разум се завърна и тя отблъсна ръцете му. Ако беше млада, щеше да се гордее с голотата си, но не и сега. Не искаше да я вижда такава.