Выбрать главу

Но видението бе толкова чуждо и непонятно на всичко, в което бе научена да вярва, че бързо изчезна.

— Аз… трябва да вървя. — Сърцето й блъскаше лудешки в гърдите. Наведе се, грабна гащичките си, хвърли ги в кошницата за шев, засъбира парчетата плат. — Това беше… беше толкова безотговорно.

Той се усмихна.

— Има ли опасност да забременееш?

— Не. Но съществуват и други неща.

— Нито ти, нито аз сме любители на безразборните връзки. И двамата сме разбрали от грешките си, че сексът е твърде важен.

— И как ще наречеш случилото се? — Тя посочи отвратено към пода.

— Страст. — Лиам кимна към разноцветните парчета, изсипали се от кошницата. — Позволи ми да видя над какво работиш.

Не можеше да си представи как ще покаже на гений като Лиам Дженър непретенциозната си покривка. Поклати глава и се запъти към вратата, но миг преди да стигне, нещо я накара да спре и да се обърне.

Той стоеше и я наблюдаваше. Върху бедрото му, близо до слабините, се виждаше петънце от синя боя. Беше великолепен и впечатляващ в голотата си.

— Беше прав — пророни тя. — Аз съм на петдесет!

Тихият му отговор сякаш продължи да я следва и когато излезе от къщата и закрачи по пътя към колата.

Твърде стара, за да си толкова страхлива.

17

„Дафни сложи в багажа си най-необходимото: слънцезащитен крем, чифт яркочервени спасителни надуваеми възглавнички за ръце, кутийка с анкерпласт (защото Бени също отиваше на лагер), пакет с любимата й зърнена закуска, оглушителна свирка (защото Бени също отиваше на лагер), пастели, по една книга за всеки ден, бинокъл за опера (защото никога не се знаеше какво може да поискаш да видиш), плажна топка с огромен надпис: «ФОРТ ЛОДЪРДЕЙЛ», пластмасова кофичка, лопатка и голяма опаковка дъвка, за да надува балончета, ако й стане скучно.“

Из „Дафни отива на летен лагер“

Във вторник Моли вече беше напълно изтощена от капризите на творческото си вдъхновение, което ту се издигаше във висините, ту се спускаше до шеметни низини. Работата над „Дафни отива на летен лагер“ направо изсмукваше силите й, както и опитите й да развлича Кевин. Не че той я бе помолил да го забавлява. Всъщност след съботната им вечеря постоянно беше вкиснат и всячески се стараеше да я избягва. Дори имаше нахалството да се държи така, сякаш тя му се натрапваше. Накрая се наложи да го заплаши със стачка, за да го накара днес да дойде с нея.

Трябваше да го остави сам, но сърце не й даваше. Единственият начин да го откаже от намерението да продаде летния лагер „Уинд Лейк“, беше да го убеди, че мястото не е толкова скучно, както в детството му. За нещастие, засега тази мисия оставаше безуспешна, което означаваше, че е дошло време за следващия ход. Въздъхна примирено и се изправи.

— Кевин, погледни! На онова дърво там!

— Какви ги вършиш, Моли? Сядай долу!

Тя подскочи въодушевено.

— Това не е ли онази пойна птичка, която търси господин Пиърсън?

— Стой мирно!

Само още един малък подскок и кануто се преобърна.

— Ау, мамка му!

Двамата пльоснаха в езерото.

Докато беше под водата, Моли мислеше за онази знаменателна и разтърсваща целувка, която си бяха разменили преди три дни. Оттогава той се държеше на разстояние и всячески я избягваше, а в редките случаи, когато бяха заедно, се държеше с хладна любезност. След като му каза, че няма да спи с него, бе изгубил интерес към нея. Само ако…

Само ако, какво, тъпачке? Ако всяка вечер тропаше по вратата на спалнята ти, умолявайки те да размислиш и да го пуснеш? Напразни фантазии.

Но не можеше ли да покаже, че поне малко и той страда и изгаря от същата страст, която вече три нощи я караше да се мята трескаво в леглото, едва сдържайки се да не закрещи? Всички тези терзания се отразяваха на писането й. Ето например тази сутрин Дафни сподели с най-добрата си приятелка Мелиса, дървесната жаба, че онзи ден Бени изглеждал много секси! Моли бе захвърлила отвратено тетрадката.

Тя напипа над главата си планшира на преобърнатото кану и доплува под него. С един замах на краката се издигна и се озова във „въздушния джоб“ под корпуса, където имаше достатъчно място за главата й. Ако трябва още дълго да се преструва на давеща се, накрая сигурно ще заприлича на сушена слива.

Знаеше, че няма да е трудно да си върне вниманието му. Достатъчно беше да се съблече гола. Но тя искаше помежду им да има нещо много повече от краткотраен секс. Тя искаше да бъде…