— Тогава защо дрънкаш напразно?
— Просто мислех на глас. Хайде, сигурна съм, че ще се справим.
Най-накрая успяха да преобърнат кануто, но вследствие на специалната им техника, основаваща се най-вече на грубата сила на Кевин, кануто остана пълно до половината с вода, която нямаше с какво да изгребат. Така че се наложи да гребат обратно в килнатото на една страна кану. Когато най-после стигнаха до брега, Моли пухтеше като парен локомотив, почти останала без дъх, но геройски му помогна да завърже кануто на кея. Не беше от тези, които се предават лесно.
— Погледни надясно, Кевин! Господин Морган е тук! — Затъкна един мокър кичур коса зад ухото си и посочи към слабия счетоводител с очила с изпъкнали лупи, който нагласяваше стола си на пясъка.
— Не започвай пак.
— Наистина, мисля, че не е зле да го проследиш…
— Не ме е грижа какви ги плещиш. Той изобщо не ми прилича на сериен убиец! — озъби се съпругът й, като свали ядно мократа си тениска.
— Имам много силна интуиция, очите му бягат.
— Мисля, че напълно си откачила — промърмори младият мъж. — Наистина. И нямам представа как ще го съобщя на сестра ти — жената, която по една случайност е мой шеф.
— Прекалено много се тревожиш.
Той се извъртя към нея. Когато видя пламъците в невероятните му зелени очи, Моли разбра, че е стигнала твърде далеч.
— Набий си го в главата, Моли! Забавленията и игрите приключиха. Имам много по-добри занимания, отколкото да си губя времето с теб.
— Това не е загуба на време. Това е…
— Няма да бъда твоето другарче! Не можеш ли да го разбереш? Ти искаш връзката ни да остане извън спалнята? Чудесно. Това е твое право. Но не очаквай от мен да ти бъда приятелче. От сега нататък се забавлявай сама и веднъж завинаги ме остави на мира!
Моли го гледаше как се отдалечава с решителни крачки. Дори и да признаваше, че донякъде е заслужила гнева му, все пак се чувстваше разочарована и тъжна.
„В летния лагер би трябвало да е весело, но Дафни беше тъжна. Откакто преобърна кануто, Бени й беше бесен. Не поиска да се въртят, хванати за ръце, докато им се завие свят. Не забеляза, че бе лакирала всеки един от ноктите си в различен цвят, за да изглежда така, сякаш бяха топнати в пъстроцветна дъга. Не бърчеше нос, нито плезеше език, за да привлече вниманието й, дори не хълцаше шумно. Вместо това го хвана да се блещи глупаво на Сесили, зайка от Берлин, която му подаряваше шоколадови зайчета и нямаше и понятие от мода.“
Моли остави тетрадката настрани и се отправи към дневната, като взе пътьом новата кутийка от „Поръчай фъдж“. Изсипа я в една купа от млечно стъкло, в която се виждаха шоколадови трошички от вчерашния фъдж. Бяха минали четири дни, откакто бе преобърнала кануто, и всяка сутрин намираше нова кутийка върху кухненския плот. Не беше нужно да се чуди къде прекарваше нощите си Кевин. Слидерин!
Той бе сторил всичко възможно да стои по-далеч от нея, с изключение на единственото нещо, което трябваше да направи — да се премести обратно в пансиона. Но нежеланието му да бъде близо до Лили явно беше много по-силно от неохотата му да е край нея. Не че това имаше кой знае какво значение, тъй като те почти не се засичаха в бунгалото.
Напълно отчаяна, Моли лапна един бонбон. Беше събота и пансионът беше пълен за уикенда. Младата жена влезе във фоайето и оправи купчината брошури върху малката масичка. Обявата за работа бе излязла във вестника и цяла сутрин Кевин бе разговарял с двама от най-подходящите кандидати, докато Моли развеждаше гостите по стаите им и помагаше на Трой да настани новите наематели на бунгалата. Вече бе късен следобед и тя най-после можеше да си почине и да напише няколко страници.
Излезе на верандата и видя Лили в единия край на предния двор, коленичила под сянката на едно дърво да сади последните стръкчета розови и лилави секирчета, които бе купила, за да запълни празните лехи. Дори с градинарските ръкавици сред тревата, по-възрастната жена изглеждаше прекрасно. Моли не си направи труда да й напомни, че е гост и не бива да се занимава с озеленяването на лагера. Опита да й го каже, когато преди няколко дни актрисата се появи с багажник, пълен с едногодишни растения. Ала тя заяви, че обичала да се занимава с градинарство, тъй като то я успокоявало. Младата жена бе принудена да се съгласи, че сега наистина не изглежда толкова напрегната, при все че Кевин продължаваше да я избягва.
Когато Моли стигна до последното стъпало, Марми повдигна глава и примигна с големите си златисти очи. Разбрала, че Ру е вътре в къщата с Ейми, котката се надигна лениво и отиде да се отърка о глезените й. Въпреки че тя, за разлика от Кевин, не си падаше чак толкова по котки, като истинска женска изкусителка, свикнала да побеждава, Марми бе спечелила симпатиите й и помежду им се бе установило нещо като сдържано приятелство. Животното обичаше да го държат на ръце и младата жена се наведе, за да го вземе.