Лили тупна малко рязко с лопатката отстрани на новозасаденото цвете.
— Бих искала да не каниш Лиам да идва тук всеки ден на закуска.
— Аз го харесвам. — „И ти също“, додаде Моли наум.
— Не разбирам какво му харесваш. Той е груб и надут егоист.
— Освен това е умен, забавен и секси.
— Не съм забелязала.
— Не се и съмнявам.
Лили повдигна вежди и я измери с високомерния си поглед на кинозвезда, но Моли не се впечатли. Напоследък актрисата явно бе забравила, че писателката й е враг, и дори бе пожелала да си говорят на ти. Може би работата й в пансиона не се вписваше с представата на по-възрастната жена за разглезена богата наследница. Моли възнамеряваше да си поговорят открито, както преди седмица, когато бяха в билковата градина, но не й се искаше да се оправдава и защитава.
Всяка сутрин Лиам Дженър се появяваше в кухнята, за да закусва с Лили. Докато се хранеха, двамата не спираха да си разменят остроти, но Моли бе останала с впечатлението, че го правят, за да прекарат по-дълго време заедно, отколкото поради някаква друга причина. Когато им писнеше да се дърлят, те се впускаха в дълги разговори за изкуството и пътуванията им, за наблюденията им върху човешката природа. Двамата имаха много общи интереси и беше съвсем очевидно, че помежду им има взаимно привличане. Както и че Лили се опитва да се бори с това.
Моли бе узнала, че актрисата е била в дома му и художникът е започнал да рисува портрета й, но звездата постоянно отказваше на молбите му да продължи да му позира. Младата жена се чудеше какво ли се бе случило през онзи ден в къщата на Дженър.
Занесе Марми до голямата липа, близо до която Лили садеше цветя.
— Обзалагам се, че той изглежда страхотно гол — прошепна тя само за да я подразни.
— Моли!
Цялата й дяволитост изчезна, когато зърна Кевин да тича към ливадата откъм магистралата. Веднага след като приключи разговорите с кандидатите, той се бе преоблякъл в тениска и сивите си спортни шорти и бе изчезнал. Дори когато сервираха закуската, почти не й говореше. Ейми се почувства длъжна да изтъкне, че шефът й обръща повече внимание на Шарлот Лонг, отколкото на съпругата си.
През цялата седмица Кевин измъчваше Лили с хладната си вежливост, ала тя безропотно понасяше пренебрежението му. Сега обаче заби ожесточено градинската лопатка в земята.
— Знаеш ли, Моли, търпението ми към твоя съпруг се изчерпа.
Значи, ставаха двама.
Младата жена наблюдаваше как куотърбекът забавя скоростта, за да си поеме дъх. Наведе глава и постави длани на кръста си. Марми го видя и се размърда в ръцете й. Тя стрелна с недоволен поглед котката. Ревнуваше. Ревнуваше от привързаността на мъжа си към котката. Спомни си как той галеше животното по пухкавата козина, как дългите му пръсти се заравяха… плъзгаха се по гърба му. Моли настръхна.
Осъзна, че му е бясна, адски бясна! Идеше й да го удуши, задето цяла сутрин избираше сред разни непознати кой да поеме ръководството на лагера. И как смееше да се държи, сякаш бяха истински приятели, а след това да престане да й обръща внимание само защото отказа да си легне с него? Може и да се преструваше, че й е сърдит заради случката с кануто, но и двамата знаеха, че това е лъжа.
Изведнъж Моли се извъртя и пусна котката до дебелия ствол на липата, под която стояха. В клоните над главите им се мярна катеричка. Марми размаха опашка и се стрелна нагоре.
С периферното си зрение Лили зърна движението и се обърна.
— Какво прав…
— Ти не си единствената, на която й се е изчерпало търпението! — Младата жена вдигна глава и видя, че котката се е изкачила доста нависоко.
— Кевин! — провикна се тя. Той погледна към малката групичка. — Имаме нужда от помощта ти! За Марми!
Той ускори крачка и забърза към тях.
— Какво й е на Марми?
Моли посочи към липата, където на един висок клон се мъдреше котката, явно крайно недоволна от изчезването на катеричката.
— Незнайно как се озова горе и сега не можем да я накараме да слезе. Горкото животно очевидно умира от страх.