Лили завъртя очи, но не каза нищо.
Кевин вдигна глава към дървото.
— Хей, момичето ми, слизай долу! — Протегна ръце. — Ела тук!
— Ние от часове я умоляваме. — Моли огледа мократа му от потта тениска и късите шорти. Косъмчетата му бяха залепнали по стройните мускулести крака. Как можеше въпреки това да е толкова прекрасен? — Боя се, че ще трябва да се покатериш на дървото, за да я свалиш оттам. — Тя поклати загрижено глава и замълча за миг. — Освен ако не предпочиташ аз да го направя.
— Разбира се, че не. — Той се хвана за един от долните клони и се издигна нагоре.
Лукавата заговорничка не можа да сдържи задоволството си.
— Ще израниш краката си. — Тъкър се прехвърли на по-висок клон. — Ако клонът се изплъзне от пръстите ти, може да паднеш и да си счупиш дясната ръка. А това може да сложи край на кариерата ти. — Кевин вече бе изчезнал между клоните и тя извиси глас: — Моля те, слез долу! Прекалено е опасно.
— Вдигаш повече шум от котката!
— Ще отида да извикам Трой.
— Страхотна идея. За последно го видях край пристана. Върви, но не бързай, разполагаш с достатъчно време.
— Мислиш ли, че горе се въдят дървесни змии?
— Не зная, но се обзалагам, че можеш да намериш достатъчно в гората. Върви да ги потърсиш. — Клоните зашумоляха. — Ела тук, Марми. Ела тук, момичето ми.
Клонът, върху който се бе свила мяучещата котка, беше доста дебел, но той беше едър мъж. Ами ако клонът се счупи и той наистина се нарани? За пръв Моли наистина се разтревожи.
— Не се качвай там, Кевин. Прекалено си тежък.
— Ще млъкнеш ли най-после!
Младата жена затаи дъх, когато той прехвърли крак през клона на около два метра от Марми. Пропълзя напред, мърморейки нещо успокоително. Тъкмо стигна до котката, когато Марми вирна царствено нос във въздуха, скочи грациозно на по-долния клон и се заспуска невъзмутимо надолу по ствола на дървото.
Моли възмутено наблюдаваше как долната изменница тупна на земята, след което се спусна към Лили. Господарката й я взе, изгледа многозначително снаха си, но не каза нищо на Кевин, който се спускаше надолу по липата.
— Колко дълго каза, че е стояла там? — попита той, след като скочи на земята.
— Ами, ъъъ… трудно е да следиш времето, когато си изплашен.
Тъкър изгледа съпругата си продължително, с подчертано подозрително изражение, сетне се наведе, за да огледа доста дълбоката драскотина върху прасеца си.
— В кухнята имам страхотен мехлем — промърмори Моли.
— Аз ще го донеса — предложи Лили.
— Не си прави труда заради мен — сряза я Кевин.
Майка му стисна зъби.
— Знаеш ли, вече наистина ми писна от поведението ти. Уморих се да чакам търпеливо подходящия момент. Ще поговорим още сега.
Остави котката на земята.
Той я изгледа сепнато. Беше свикнал с мълчаливото й примирение и сега не знаеше какво да отговори. Тя посочи с пръст към пансиона.
— Достатъчно дълго го отлагахме. Последвай ме! Или може би не ти стиска.
Предизвикваше го открито, а Кевин не беше от тези, които лесно подминаваха предизвикателствата.
— Ще видим на кого не му стиска.
Лили подмина къщата и се запъти към гората. Моли едва не й изръкопляска, но за късмет се сдържа, защото актрисата се обърна и я изгледа свирепо.
— И не пипай котката ми!
— Слушам, госпожо — кимна смирено младата жена, след което двамата се изгубиха между дърветата.
Лили чу как боровите иглички, осеяли горската пътека, шумолят под стъпките на Кевин. Поне я бе последвал. Трийсетте години на вина бързо потушиха гневния изблик, който най-сетне й даде смелост да се изправи лице в лице пред сина си. Тази вина я измъчваше, разяждаше душата й. Стореното от нея парализираше сетивата и чувствата й и тя повече не можеше да издържа този товар. Лиам я тормозеше, като се появяваше всяка сутрин за закуска. И при все че нямаше никакъв апетит, сякаш някаква невидима сила я теглеше към кухнята. Моли не се вписваше в предварителната представа на Лили за нея. Кевин я гледаше като че ли беше най-злият му враг. Не, повече не можеше да издържа.
Дърветата оредяха и в далечината заблестяха водите на езерото. Лили закрачи решително натам, мълчаливо предизвиквайки го да я последва. Когато мълчанието стана непоносимо, тя се обърна към сина си. Не знаеше какво ще му каже, но думите сами изскочиха от устата й.