Час по-късно двамата се носеха над реката в малък елегантен планер.
18
„Сексуалните мечти и фантазии са нещо нормално. Дори са здравословен начин за убиване на времето, докато чакаш появата на прекрасния принц.“
— Добре е, че Кевин най-после реши да прекара повече време с теб. Може би ще се съгласи да посещавате брачен консултант — рече Ейми, като постави кекса със сладко от ягоди върху порцелановата чиния. Изгледа шефката си с познатото съчувствено изражение, от което на Моли й идеше да запищи.
— Нямаме нужда от брачен консултант — озъби й се току-що влезлият Кевин, а Марми се мотаеше в краката му. Двамата с Моли току-що се бяха върнали от вълнуващото приключение с планера и косата му още беше разрошена от вятъра. — Това, от което се нуждаем, е кексът. Часът е вече пет и гостите чакат чая.
Ейми неохотно пое към вратата.
— Може би ако и двамата се помолите…
— Кексът! — кресна й Тъкър.
Преди да изчезне, момичето изгледа Моли многозначително. Беше направила всичко според силите си, но явно шефката й беше обречена да живее без секс.
— Беше права — отбеляза Кевин. — Тази нахалница непрекъснато си вре носа в чуждите работи. Трябваше да ти направя смучка.
Това бе тема, която Моли не желаеше да обсъжда, и затова съсредоточи цялото си внимание върху подноса за чая. Нямаше време да се преоблече и да се среши, но си заповяда да не помръдва, когато съпругът й пристъпи към нея.
— В случай че се тревожиш, Даф… От онзи писък ушите ми още глъхнат. Едва сега започнаха да се отпушват.
— Ти се насочи право към дърветата. И не съм пищяла. — Побутна подноса към него. — Само леко изписуках.
— Дяволско писукане, макар да нямаше опасност да се блъснем в дърветата.
— Мисля, че дамите в салона вече са изнервени, докато очакват появата ти.
Кевин се намръщи и изчезна заедно с Марми.
Моли се усмихна. Не биваше да се учудва, че съпругът й се оказа опитен пилот, при все че трябваше да й го каже преди полета. Прекараха заедно следобеда, ала отношенията им не се подобриха особено. Той не отрони нито дума за интервютата си от сутринта, а тя не събра смелост да го попита за тях. Освен това бе доста изнервен. Веднъж случайно го докосна с лакът и Кевин подскочи като ужилен. Ако не искаше да се вижда с нея, защо я беше поканил?
Тя знаеше отговора. След трудния разговор с Лили не му се искаше да остава сам.
Точно в този миг жената, която бе причина за тревогите, влезе в кухнята през задната врата. Изглеждаше толкова неуверена и плаха, че сърцето на Моли се сви. На връщане към лагера тя се опита да заговори за Лили, но Кевин побърза да смени темата.
Младата жена си припомни какво й бе казал по-рано в бунгалото: „И сега какво — да не би от мен да се очаква изведнъж да я обикна и да се хвърля в прегръдките й? Защото няма да стане!“. Това бе още едно потвърждение, че той не се нуждаеше от близост с някого. Започваше да разбира колко умело държеше хората на разстояние. Странно, но дори Лиам Дженър, колкото и да бе обсебен на тема усамотение, не беше такъв емоционален отшелник като съпруга й.
— Съжалявам, че набърках и котката ти в тази история — промърмори Моли. — Хрумна ми изведнъж. Кевин има нужда от повече вълнения. — Плъзна разсеяно пръст по ръба на чинията от гравирано стъкло. — Не искам да продаде лагера и се опитвам да му измислям повече забавления.
Лили кимна бавно. Пъхна ръце в джобовете си, сетне пак ги извади. Изкашля се, преди да заговори.
— Кевин разказа ли ти за нашия разговор?
— Да.
— За съжаление, не мина добре.
— Но не може да се каже, че е пълен провал.
По лицето на Лили проблесна лъч на надежда.
— Надявам се, че не е.
— По-лесно му е да играе футбол, отколкото да се замисля за сложните човешки отношения.
Актрисата кимна отново и започна да върти нервно пръстените си.
— Дължа ти извинение, нали?
— Да, така е.
Този път усмивката на Лили беше по-искрена.
— Признавам, че бях несправедлива.
— Дяволски си права.
— Но се тревожех за него.