— И за това, колко жестоко може да нарани крехката му душевност една разглезена богата мъжемелачка, нали?
Лили сведе поглед към Ру, който се показа под масата.
— Помогни ми, Ру. Страх ме е от нея.
Моли се разсмя. По-възрастната жена също се усмихна, но бързо стана отново сериозна.
— Прости ми, Моли, сбърках за теб. Зная, че си загрижена за него, и не вярвам, че умишлено ще му причиниш болка.
Младата жена подозираше, че Лили отново ще промени мнението си, ако научи за обстоятелствата, довели до сватбата им. Единствено обещанието й към съпруга й я възпираше да не сподели истината с майка му.
— Ако още не си го разбрала, искам да знаеш, че съм на твоя страна — заяви тя. — Мисля, че Кевин се нуждае от теб.
— Нямаш представа колко много означават за мен тези думи. — Лили погледна към вратата. — Отивам да пия чай.
— Сигурна ли си? Гостите няма да те оставят на мира.
— Ще се справя. — Актрисата изпъна рамене и вирна гордо брадичка. — Достатъчно дълго се укривах. По един или друг начин, твоят съпруг ще трябва да свиква с мен.
— Браво на теб.
Когато Моли влезе в салона с подноса с курабийките и поредния чайник, завари Лили да си бъбри весело с гостите. От време на време хвърляше по един умолителен поглед на Кевин, но той старателно я избягваше. Сякаш се боеше, че всякаква проява на чувствата му ще го вкара в някакъв капан.
През трудното си детство Моли се беше научила да бъде предпазлива с хората, които сдържат емоциите си. Сега я потискаше предпазливостта на куотърбека. Ако беше по-разумна, още тази вечер щеше да се качи на колата и да се прибере в Чикаго.
Възрастната дама от Ан Арбър, която бе пристигнала по-рано през деня, подръпна Моли по лакътя.
— Чух, че пишете детски книги.
— Напоследък не толкова много — промърмори младата жена унило, припомняйки си за промените, които още не бе направила, и за августовската вноска за ипотеката, за която нямаше да има пари.
— Със сестра ми винаги сме мечтали да пишем книги за деца, но толкова много пътувахме, че не ни остана време за писане.
— Повярвайте ми, госпожо, че не е достатъчно само да разполагате с време — чу се гласът на Кевин. — Писането на детски книги не е толкова лесно, колкото си мислят хората. — От удивление тя едва не изпусна подноса. — Децата искат да четат интересна история. Може да е смешна или ужасна, но главното е да бъде интересна. И без да им се натрапват морални поучения. Точно това постига Моли в книгите си. Например в „Дафни се изгубва“. — С невероятна точност той продължи да описва творческите методи, чрез които Моли бе успяла да си извоюва любовта на малките читатели.
По-късно, когато съпругът й влезе в кухнята, тя му се усмихна.
— Благодаря ти, че така смело защити професията ми.
— Понякога хората са големи идиоти — обобщи Кевин мрачно. Кимна към продуктите, които Моли приготвяше за утрешната закуска. — Не е нужно да готвиш толкова много. Вече ти казах, че мога да поръчвам в пекарната в града.
— Зная, но ми доставя удоволствие.
Погледът му се плъзна по голите й рамене и дантеленото горнище. Задържа се там толкова дълго, че младата жена изтръпна, все едно бе прокарал пръсти по кожата й. Глупава фантазия, упрекна се тя. Кевин взе една курабийка от тенекиената кутия, която тя току-що бе напълнила с останалите сладкиши.
— Имам чувството, че тук всичко ти доставя удоволствие. Какво стана с лошите спомени от летните лагери?
— Винаги съм си мечтала за такъв летен лагер.
— Скучен и пълен със старчоци? — подсмихна се той и отхапа от курабийката. — Имаш доста странен вкус.
Нямаше намерение да спори с него. Реши да зададе въпроса, който цял ден не й даваше мира.
— Не каза нищо за днешните кандидати.
Кевин се намръщи.
— Не се получи така добре, както ми се искаше. Първият кандидат може да е бил някога много добър главен готвач, но сега беше пиян. А жената постави такива условия за работното време, че нямаше смисъл да я назначавам. — Моли се оживи, но надеждите й много скоро бяха попарени, когато той продължи: — Утре ще се срещна с още една кандидатка, която по телефона ми се стори много подходяща. Дори нямаше нищо против да се срещнем в неделя. Мисля, че в понеделник може да й обясним какви ще са задълженията й и да си тръгнем най-късно в сряда следобед.
— Ура — промърмори Моли унило.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че ти харесва да ставаш всяка сутрин в пет и половина?