Те профучаха вихрено по пътеката, задминавайки бунгалата „Най-справедливият Господ Исус Христос“ и „Ноевият ковчег“. Точно пред тях беше „Полски кремове“.
Моли си припомни недостатъците на куотърбека като любовник и се закле да не го упрекне за нито един от тях — нито докато се любят, нито след това. По природа той не беше егоист. А и откъде да знае за любовната игра, когато толкова много жени му се натискаха и го преследваха? Явно се задоволяваше само с малко „чук-чук“ и сетне „чао и благодаря, госпожо, бяхте много добра в леглото“. Онези трескави нощни видения, които я преследваха и не й даваха мира дори в сънищата, щяха най-сетне да изчезнат в светлината на грубата действителност.
— Вътре.
Той отвори със замах вратата на бунгалото и я бутна нетърпеливо.
Всъщност тя нямаше избор. Никакъв. Той беше по-голям, по-силен и всеки миг можеше да се превърне в безмилостен насилник.
Това бе прекалено дори за нейното развинтено въображение.
Не й се искаше да я пуска, но й хареса как подпря ръце на кръста си. А очите му определено изпускаха заплашителни пламъци.
— Няма да започнеш пак с обичайните дивотии, нали?
Ето това си беше проблем. Ако каже „Да“, той ще се врътне и ще си отиде. Ала ако му тръсне едно вкиснато „Не“, това той може да изтълкува като разрешение да направи нещо, на което Моли отлично знаеше, че няма да устои.
За щастие, ядът на Кевин не бе преминал.
— Защото ми писна! Ние не сме деца. Ние сме двама възрастни, които се желаят.
Защо най-после не спре да дрънка и не я завлече в спалнята? Ако не за косата, то за ръката.
— Запасил съм се с всички противозачатъчни, които ще ни потрябват…
По-добре да беше заявил, че се е запасил със зареден пистолет и ще го насочи към нея, ако не легне в леглото и не го остави да прави с нея каквото си поиска. Само дето тя не искаше просто да лежи безропотно.
— А сега ти предлагам да се размърдаш и да завлечеш малкото си задниче право в спалнята!
Думите бяха идеални и тя остана във възторг от начина, по който показалецът му посочи заповеднически към вратата. За съжаление, гневът в очите му сякаш бе стихнал, изместен от предпазливо изражение. Май беше готов да свие байрака.
Моли забърза към спалнята. Не можеше да очаква нещо кой знае какво. Не биваше да си въобразява, че става нещо важно. Тя просто беше една красива робиня, принудена да се отдаде на жестокия си, но прекрасен господар. Робиня, която трябва да свали дрехите си, преди да я нашиба с камшика си!
Съблече горнището си и застана пред него по сутиен и шорти, които въображението й вече бе превърнало в прозрачни шалвари на покорна робиня от харема. Шалвари, които той всеки миг ще разкъса, ако не побърза да ги свали.
Моли наведе глава и изрита сандалите. Сетне събу шортите — копринените шалвари — и ги захвърли. Когато вдигна глава, съзря своя повелител да стои на прага на спалнята с леко озадачено изражение. Сякаш не можеше да повярва, че всичко става толкова лесно. Ха! Лесно за него! Нали не той беше изправен пред смъртна заплаха!
Сега беше само по сутиен и гащички. Вирна брадичка и го изгледа предизвикателно. Той може и да обладае тялото й, но душата й — никога!
Кевин се овладя и пристъпи решително към нея. Увереността му се възвърна. Разбира се, че ще е уверен. И тя щеше да бъде, ако имаше на свое разположение верни стражи, строени отвън пред вратата, готови да накажат непокорната робиня, ако откаже да се подчинява.
Той се закова пред нея и сведе поглед. Зелените му очи я изпиваха похотливо. Ако не бе свалила горнището си, той щеше да го среже с кинжал… не, щеше да го разкъса със зъби.
Властните му очи я изгаряха. Какво ще стане, ако не му се покори? Такъв безмилостен господар изискваше не само послушание. Нужна му бе страст. И (току-що си припомни) той се закле да накаже най-близката й приятелка, кротката робиня Мелиса, ако остане недоволен от нея. Е, какво пък, нека гордостта й пострада, но тя ще направи всичко, за да го задоволи!
За да спаси Мелиса.
Моли вдигна ръка и притисна между дланите си красивото му лице, в отчаян опит да опитоми варварина. Наведе се леко напред и притисна невинните си устни към неговите — жестоки и… сладки.
Въздъхна и започна да го дразни с върха на езика си. Навлезе в устата му, когато той я отвори. Но какво друго й оставаше, след като трябваше да спаси живота на бедната мила Мелиса?