Ах… Какво мъчение! Агония. По-лошо от агония. Как можеше една уста да събужда такива усещания? Не искаше никога да спира.
Бръсна с устни едната й гърда. Захапа зърното. Повтори същото и с другата. Сетне, без никакво предупреждение, жадно ги засмука…
Тя се сгърчи и притисна към него, но той не пусна китките й, стискайки ги с една ръка. Другата я галеше.
Спусна се от гърдите към корема й, а после и още по-надолу, пръстите му разрошиха леко къдравите косъмчета, като само я подразни, преди да продължи към вътрешната страна на бедрата й.
Те се разтвориха.
Пръстите му не помръдваха.
Тя се изви като дъга, опитвайки се да избута тези пръсти мъчители от бедрата си към онази част от тялото й, която пулсираше тъй неудържимо, че й се струваше, че в следващия миг сърцето й ще спре.
Но той не разбра намека й. Прекалено бе увлечен да я измъчва, да си играе с гърдите й. Тя бе чувала, че жените могат да получат оргазъм само от това, но не го вярваше.
Оказа се, че бе грешала.
Вълната на екстаза я застигна изненадващо, помете я, извиси я до небето. Не си спомняше да е извикала, но чу вик и осъзна, че е била тя.
Кевин забави движенията си. Жената потръпна, притисната към гърдите му, опитвайки се да проумее какво бе станало с нея.
Той я погали нежно по рамото. Целуна месестата част на ухото й. Топлият му дъх погали косата й.
— Май бяхме малко бързи, а?
Лицето й пламна от срам и унижение. Донякъде. Но пък беше толкова хубаво! И толкова неочаквано.
— Беше случайно. Сега е твой ред.
— О, аз не бързам. — Той улови един кичур от косата й и го поднесе към носа си. — За разлика от някои хора.
Но потното му тяло, както и начинът, по който се притискаше към бедрата й, подсказваха, че беше по-възбуден и бързаше много повече, отколкото искаше да признае. Направо трепереше от желание и нетърпение. Странно, но първия път беше съвсем различно. Не си спомняше подобно нещо. Помнеше единствено, че я заболя. И като се замислеше сега, тогава в един миг си бе казала, че може би е твърде тясна.
Сега беше моментът да узнае истината.
Моли се намести отгоре му.
Но той бързо я обърна по гръб. Заигра се с ъгълчето на устата й. Кога най-сетне щеше да премине към съществената част? „Чук-чук“ и после „чао“?
— Защо за малко просто не полежиш спокойно и не си починеш? — прошепна Кевин.
Да си почина?
— О, аз определено не съм…
Той отново я хвана за раменете, плъзна палци в ямките на подмишниците й и започна да я целува. Само че този път устата му се придвижваше все по-надолу.
Скоро ръцете му обхванаха коленете й, разтвориха ги. Косата му погали бедрата й от вътрешната страна, станали толкова чувствителни, че тя потръпна. И тогава жарките му устни се впиха в най-съкровеното й място.
Нежно засмукване… сладки тласъци… Безволната робиня не можеше да диша. Зарови пръсти в косата му, притискайки го още по-плътно към себе си, умолявайки. Бедрата й трепереха неистово, когато отново я заляха вълните на насладата.
Този път, когато се отпусна отмаляла, той не поде отново дразнещата игра. Спря само за да вземе презерватива, за който тя напълно бе забравила, сложи си го, легна върху нея и се взря в очите й. Потната му кожа, позлатена от вечерния сумрак, й се стори неестествено гореща. Под дланите й мускулите му се напрягаха и тръпнеха. Очевидно Кевин вече едва се сдържаше. И все пак не бързаше.
Младата жена се разтвори… докрай, за да го приеме.
Да го поеме в себе си.
Той влезе в нея полека, предпазливо, като не спираше да я целува и гали. Обичаше го, задето я изпълваше толкова бавно и внимателно, с такава неочаквана нежност. Тялото й сякаш се разтягаше, за да го поеме докрай.
Но дори когато проникна дълбоко в глъбините й, той не се нахвърли върху нея с цялата страст, която го изгаряше. Излизаше и отново влизаше, бавно, с нежни тласъци.
Беше възхитително. Но не й стигаше. Внезапно осъзна, че не искаше да е толкова сдържан. Искаше да е див и неукротим. Да се наслаждава на тялото й. Да черпи удоволствие от нея. Обви краката си около кръста му и стисна бедрата му, за да го пришпори.
Кевин забрави за всякаква сдържаност и даде воля на страстта си. Гмурна се в нея. Тя изстена и пое тласъка му. Сякаш изгаряше в огъня на усещанията.
Той беше твърде голям за нея, твърде силен, прекалено вихрен. Съвършен.
Слънцето загоря все по-ярко, докато не експлодира. И двамата полетяха заедно в искрящия кристален безкрай.