Выбрать главу

Никога не се бе любил с жена със заек на бикините. Но и никога досега не беше изпитвал нещо подобно с някоя друга. Моли беше страстна, естествена, огнена… Но защо се учудваше?

Кевин плъзна ръка по бедрото й и се замисли колко хубаво им беше, при все че отначало тя се държа малко странно, като че ли искаше да убеди самата себе си, че се страхува от него. Припомни си как стоеше пред него по сутиен и гащички със зайче отпред, вирнала високо глава, с изпънати рамене. Ако зад нея се развяваше американското знаме, щеше да се получи страхотен секси плакат, с който да се призовават новобранци за Морската пехота. Неотстъпчива, горда, ужасно съблазнителна.

Моли се размърда в прегръдката му и завря нос в гърдите му, все едно бе героиня от книгите си. Но въпреки заравянето на носа и сумтенето, мръщенето на вежди и бикините с щампован заек, тя беше жена до мозъка на костите си.

А той здравата го бе загазил. Само за един следобед провали всичко, което бе постигнал, пренебрегвайки я.

Ръката й се плъзна към корема му. В косите й се появиха червеникави отблясъци от последните слънчеви лъчи, напомнящи за глазурата, с която вчера бе украсила курабийките. Насили се да си припомни всички причини, поради които досега се опитваше да се държи на разстояние. Започна с това, че тя няма още дълго време да е част от живота му, което със сигурност щеше да ядоса сестра й — собственик на отбора, за който той смяташе тази година да спечели Суперкупата.

Не му се мислеше за всички начини, по които собственичката на „Старс“ можеше да стъжни живота на всеки, дори на любимата си звезда, особено в този момент. Вместо това можеше да мисли единствено за страстта, скрита в малкото гъвкаво тяло на жената, която хем беше, хем не беше негова съпруга.

Тя отново изсумтя.

— Не си провал. Като любовник, искам да кажа.

Кевин се зарадва, че Моли не видя усмивката му. В противен случай отново щеше да започне да спори и всичко ще завърши с това, че той отново ще се гмурне в езерото с дрехите си. Наложи се да прибегне до сарказъм.

— Предусещам, че настъпва моментът на откровенията. Да донеса ли носната кърпичка?

— Исках само да кажа… Ами след онази нощ…

— Не ми припомняй.

— Само онази нощ имам за сравнение.

— За бога…

— Зная, че не е честно. Ти спеше. И не изпитваше желание към мен. Не съм го забравила.

Той я притисна по-плътно към себе си и изведнъж чу собствения си глас:

— Може би е време да го забравиш.

Моли вдигна рязко глава. По лицето й се четяха безброй емоции, ала над всички властваше една — надеждата.

— Какво искаш да кажеш?

Той разтри леко тила й.

— Искам да кажа, че всичко свърши. Забравено е. И ти е простено.

Очите й се наляха със сълзи.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се.

— О, Кевин… аз…

Той предугади, че следваше поредната й реч, но тъй като не беше настроен за разговори, отново започна да я люби.

19

„Да!“

Забележка към статия за списание „Чик“ с многозначителното заглавие „Наистина ли спортистите искат само едно нещо?“

Моли седеше в беседката и се взираше замислено в бунгалата, унесена в мечтателни възпоминания за изминалата нощ, вместо да се приготвя за следобедния чай, на който бе поканила всички лагерници. След закуската ходи с колата в градчето, купи още кекс и плодови сокове, но освежителните напитки бяха последното, за което се безпокоеше. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за Кевин и всички онези вълшебни неща, които бяха правили.

Никъде се затръшна силно врата на автомобил. Моли вдигна глава и видя образцовата кандидатка, с която съпругът й разговаряше цяла сутрин, да се настанява зад волана на стар форд „Краун Виктория“. Младата жена успя да я зърне съвсем за кратко преди срещата й с Кевин и я намрази от пръв поглед. Самата компетентност! Очилата й за четене, с масивна рамка, висящи на дебела верижка от врата й, бяха достатъчно доказателство, че курабийките на тази жена никога не загарят отдолу.

На предната веранда се показа Кевин. Моли му махна машинално с ръка, но тутакси съжали за ентусиазма си. Ех, ако беше от онези тайнствени, фатални жени, които могат да въртят мъжете с малкия си пръст, само с леко пърхане на миглите или един изпепеляващ поглед… Но нито пърхането, нито изгарящите погледи бяха сред уменията й, пък и Кевин не беше мъж, който можеше да бъде въртян на малкия пръст.