Като го видя, Ру се понесе насреща му с надеждата да си поиграят на хвърляне и улавяне на пръчка. Кожата на Моли пламна, само като го гледаше. Сега тя знаеше какво точно се крие под черната му риза и панталоните.
Младата жена потръпна. Не се съмняваше, че през изминалата нощ той се бе наслаждавал не по-малко от нея. Ако Моли трябваше да оценява себе си, щеше да признае, че беше дяволски добра в леглото. Обаче много добре знаеше, че за него това нямаше такова значение, както за нея. Той беше толкова… беше всичко — нежен, груб, възбуждащ и по-страстен, отколкото дори нейното въображение можеше да си представи. Това беше най-опасното, най-невъзможното и най-безнадеждното увлечение, което някога я бе спохождало. А след изминалата нощ беше станало още по-лошо.
Внезапно Кевин се закова на място. Тя мигом видя каква бе причината. На края на моравата стоеше около деветгодишно момче с футболна топка в ръцете си. Казваше се Коуди. Вчера родителите му го бяха запознали с нея, докато се регистрираха в бунгалото „Зелените пасища“.
Кевин навярно не знаеше, че в лагера са пристигнали и деца. Но вчера летяха с планера, после се затвориха в спалнята, а тя не се сети да му спомене.
Той се запъти към момчето, следван от Ру. Докато го приближаваше, крачките му се ускоряваха. Моли беше твърде далеч, за да чуе за какво си говорят, но явно Кевин каза името си на момчето, защото то се вцепени, както всяко хлапе при вида на футболна звезда.
Кевин погали момчето по главата и взе топката от ръцете му. Подхвърли я от едната ръка в другата, обясни му нещо, сетне посочи към центъра на моравата. За миг Коуди го зяпаше слисано, сякаш не вярваше на ушите си. После се затича, за да поеме първия пас от великия Кевин Тъкър.
Моли се усмихна. Бяха минали няколко десетилетия, но Кевин най-сетне си бе намерил другарче за игра в летния лагер „Уинд Лейк“.
Ру се присъедини към тях, като весело джафкаше и се мотаеше в краката им, но никой не му се разсърди. Коуди беше малко тромав и неловък, но Кевин не преставаше да го окуражава.
— Имаш добър удар за дванайсетгодишно момче.
— Ама аз съм само на девет.
— Тогава си истински талант!
Коуди засия и удвои усилията си. Тичаше ентусиазирано след топката, опитвайки се да имитира безуспешно движенията на куотърбека, когато той му я хвърляше.
След половинчасово щуране из моравата, момчето започна да се уморява, но Кевин беше прекалено увлечен по спомените от детството си, като се опитваше да пренапише историята, за да обърне внимание на умората на детето.
— Много си добър, Коуди. Само не напрягай толкова ръката си и раздвижвай цялото си тяло.
Хлапето се стараеше максимално, но в същото време поглеждаше крадешком с копнеж към бунгалото, в което беше настанен. А Кевин се стараеше с все сили момчето да не се чувства самотно, както някога се бе чувствал той в този лагер.
— Хей, Моли! — провикна се към нея. — Виждаш ли колко е добър моят приятел?
— Да, виждам.
Коуди едва влачеше крака, дори и Ру изглеждаше уморен, само Кевин бе неуморен. Моли вече бе решила да се намеси, когато от гората зад бунгалото „Стълбата на Яков“ изтърчаха тримата братя О’Брайън, които бяха на шест, на девет и на единайсет години.
— Хей, Коуди, идвай с нас! Тичай да си сложиш банския! Мама рече, че ще ходим на плажа!
Лицето на детето грейна. Кевин обаче остана като поразен от гръм. Моли наистина трябваше да му каже, че вчера в лагера са пристигнали няколко семейства с децата си. Тя пак се изпълни с надеждата, че той може да промени решението си за продажбата на лагера.
Коуди притисна топката към гърдите си и смутено промърмори:
— Благодаря ви, господин Тъкър, че поиграхте с мен… но… сега трябва да поиграя с приятелите си. Може, нали? — Той започна предпазливо да отстъпва. — Ако… нямате с кого да си играете, господин Тъкър, аз мога… после мога пак да дойда…
Кевин смутено се изкашля.
— Всичко е наред, Коуди. Отивай при приятелите си.
Момчето тутакси се изстреля в посока към тримата О’Брайън.
Кевин се приближи бавно към Моли. Изглеждаше толкова объркан и смутен, че тя прехапа устни, за да сдържи усмивката си.
— Ру ще си поиграе с теб.
Кучето изскимтя и се завря под беседката.
Тя се изправи и слезе по стълбите.
— Добре, аз ще играя с теб. Но не хвърляй топката прекалено силно.
Младият мъж поклати недоумяващо глава.