На Ру новата игра много му хареса и той се втурна след господарката си, като лаеше възбудено. Внезапно на Моли й хрумна, че Кевин може да не тръгне след нея. Но тревогата й се оказа напразна, защото той я настигна в края на пътеката и я задърпа навътре в гората.
— Престани! Махай се! — Тя го плесна през ръката. — Обеща да изнесеш онези маси за карти от беседката.
— Нищо няма да изнеса, докато не видя какво има на гащичките ти.
— Ще видиш само Дафни.
— Значи носиш същите, с които беше вчера?
— Нямам само един чифт.
— Струва ми се, че лъжеш. И няма да се успокоя, докато не видя с очите си. — Той я повлече по-навътре сред боровете. Докато Ру подскачаше около тях, той посегна към закопчалката на шортите й. — Мирно, Годзила! Работата е сериозна, така че ме остави на мира.
Ру послушно млъкна.
Моли се опита да отблъсне Кевин.
— Махай се!
— Но снощи говореше съвсем друго.
— Някой ще ни види.
— Ще му кажа, че те е ужилила пчела и се мъча да извадя жилото.
— Да не си посмял да докосваш жилото ми! — Тя се опита да хване шортите, но те вече се бяха свлекли до коленете й. — Престани!
Кевин погледна към гащичките й.
— Това е язовец. Ти ме излъга.
— Докато се обличах, не обърнах внимание на рисунката.
— Не се дърпай. Тъкмо намерих жилото.
Тя чу собствената си въздишка.
— О, да… — Тялото му се притисна към нейното. — Това е.
Половин час по-късно, тъкмо когато излизаха от гората, един много познат микробус заобиколи моравата и спря пред пансиона. Кевин се опита да се успокои с мисълта, че това е просто съвпадение, но Ру шумно залая и се понесе към микробуса. Моли го последва с радостен вик. Вратите се отвориха и на земята скочи един двойник на домашния й любимец. После се показаха децата. Изглеждаха цяла дузина, но всъщност бяха само четири — малките Кейлбоу. И всички, изглежда, нямаха търпение да прегърнат жена му, с която май никак не беше разделен.
Стомахът го присви от страх. Едно поне знаеше със сигурност — където са децата Кейлбоу, там са и родителите им.
Забави крачките си, когато възхитителната русокоса собственичка на „Чикаго Старс“ слезе грациозно от шофьорската седалка, а легендарният й съпруг се появи от другата страна. Кевин въобще не се учуди, че тъкмо Фийби беше зад волана. При Кейлбоу ролята на глава на семейството се редуваше между Фийби и Дан според обстоятелствата. Докато се приближаваше към микробуса, куотърбекът имаше лошото предчувствие, че на нито един от тях двамата няма да им хареса това, което ставаше в лагера „Уинд Лейк“.
А какво по-точно ставаше? През последните две седмици той се държеше като пълен ненормалник. Оставаше по-малко от месец до тренировъчния лагер, а той или се смееше в компанията на Моли, или й се сърдеше, ту я отблъскваше, ту я съблазняваше. От дни не бе гледал нито един видеозапис на мачовете, а за тренировки въобще не намираше време. Мислеше единствено колко му е хубаво да бъде с нея — тази дръзка и вбесяваща хем жена, хем дете, която не беше нито красавица, нито мълчалива, нито непретенциозна, по-скоро истински трън в задника. Но с нея му беше толкова забавно.
Защо трябваше да е сестра на Фийби? Защо не можа да я срещне в някой бар? Опита се да си представи Моли с бляскав грим по клепачите и полупрозрачна рокля, но пред очите му беше Моли от тази сутрин — по пликчета, с тениската му. Босите й крака бяха провесени от пръчката на стола, гъстите разрошени коси обрамчваха лицето й, а сиво-сините очи го стрелкаха лукаво над ръба на чашата с лика на зайчето Питър.
Моли се впусна да прегръща племенниците си, напълно забравила за омачканите си дрехи, както и за боровите иглички в косите. Самият Кевин не изглеждаше по-добре. Всеки по-проницателен човек тутакси би се досетил с какво се бяха занимавали преди малко. А трудно можеше да се намери по-проницателна двойка от Фийби и Дан. Сега и двамата бяха вперили изпитателните си погледи в него.
Той пъхна ръце в джобовете си и се постара да го дава непукист.
— Здравейте! Каква приятна изненада.
— И ние така си мислехме. — Любезният отговор на Фийби беше в ярък контраст с топлия начин, по който обикновено го приветстваше, докато Дан явно се опитваше да прецени ситуацията.
Кевин потисна притеснението си, напомняйки си, че е недосегаем, най-добрият куотърбек в Американската футболна конференция.
Но бедата беше в това, че откакто семейство Кейлбоу пое ръководството на „Чикаго Старс“, в отбора вече нямаше недосегаеми. Мигом го озари прозрението как можеше да завърши всичко това, ако не внимаваше. Ако решат да го държат далеч от Моли, един ден ще го привикат в централата и ще му съобщят, че повече не се нуждаят от услугите му. Много отбори, все още далеч от върховете в класациите, бяха готови да дадат мило и драго да имат такъв знаменит професионалист в редиците си. И преди да се усети, ще играе за някакъв затънтен клуб, заковал се на дъното на лигата.