Докато наблюдаваше как Дан предпазливо отстранява боровите иглички от разрошената коса на Моли, Кевин съвсем детайлно си представи как крещи към новите си съотборници от „Лайънс“ на стадиона „Понтиак-Силвърдом“.
Съпругата му прегръщаше хлапетата, които весело чуруликаха около нея.
— Изненада ли се, като ни видя, лельо Моли? Голяма ли беше изненадата?
— Ру! Доведохме ти Кенга! Ще си поиграеш ли с нея?
— … и мама рече, че можем да плуваме в…
— … падна от катерушките на детската и си насини окото!
— … това момче й звъни всеки ден, макар че…
— … после го хвърли чак над…
— … тате казва, че още съм много малък, ама…
Вниманието на Моли прескачаше от едното хлапе към другото, изражението й се менеше от съчувствено до развеселено, нищо не пропускаше. Ето това беше истинско семейство.
Острата болка го изненада. Двамата с нея несъмнено не бяха истинско семейство, така че нямаше защо да се чувства пренебрегнат и лишен от обич и внимание. Отново се бе появил онзи комплекс за малоценност от детството му, когато мечтаеше да бъде част от многобройна и шумна роднинска тълпа като тази.
— Боже мой! — извика Моли. — Вие сте семейство Смит!
Децата радостно заподскачаха, като я сочеха с пръсти.
— Загря, лельо Ем!
Кевин си припомни, че Моли бе споменала за някакво семейство Смит, което пристигало днес. Е, запознай се със Смит. Мрачното му предчувствие се засили.
Моли стрелна с поглед сестра си, която държеше Ру Неукротими.
— Ейми знаеше ли кои точно сте вие, докато правеше резервацията ви?
Тес се изкиска. Кевин се досети, че това е Тес, защото носеше футболна тениска, докато близначката й се бе издокарала с лятна рокля.
— Мама не й каза. Искахме да те изненадаме.
— Ще останем за цяла седмица! — радостно изкрещя Андрю. — И аз искам да спя с теб.
Браво, Анди. Ти току-що би як шут на чичо Кевин.
Моли разроши косата на най-малкия си племенник, но не каза нищо. Протегна другата си ръка към най-тихия член на клана Кейлбоу.
Както обикновено, Хана се беше отдръпнала леко настрани, но очите й светеха от възбуда.
— Измислих едно съвсем ново приключение за Дафни — прошепна й тя — и го записах в новата си тетрадка.
— Нямам търпение да го прочета.
— Лельо Моли, може ли да видим плажа?
Дан пое ключовете от Фийби и се обърна към Кевин.
— Ще ми покажеш ли бунгалото, за да започна да свалям багажа?
— Разбира се. — Точно това не му се искаше да прави. Явно Дан се бе нагърбил с мисията да прецени доколко е навредил куотърбекът на безценната му Моли. Ако ставаше дума за вреда, Тъкър имаше чувството, че здравата са го халосали по главата.
Моли посочи към едно бунгало от другата страна на моравата.
— Ще се настаните в „Рогът на Гавраил“. Вратата е отключена.
Футболистът закрачи през моравата, а Дан го последва с колата. Двамата се заеха да разтоварват багажа, ала куотърбекът познаваше достатъчно добре президента на „Старс“ и знаеше, че няма да изтрае дълго, преди да каже това, което му тежи.
— И какво става тук? — Дан хлопна багажника на събърбана по-силно, отколкото възнамеряваше.
Кевин можеше да бъде не по-малко прям от шефа си, но реши, че ще е по-разумно да се възползва от тактиката на Моли и да се преструва на глупак.
— Истината е, че наведнъж ме налегнаха много грижи — заяви, като вдигна кошница, пълна с детски играчки. — Не съм си и представял, че ще е толкова трудно да наема управител и персонал за това място.
— Тате! — Джули и Тес дотичаха, следвани от Андрю. — Трябват ни банските, за да поплуваме преди следобедния чаен купон.
— Леля Моли каза, че мога да пия лимонада, защото не обичам чай! — заяви Андрю.
— Вижте нашето бунгало! Толкова е готино! — Джули се втурна към вратата, а в същото време приближиха Моли, Фийби и Хана.