Моли изглеждаше напрегната, а Фийби измери Кевин със смразяващ поглед, сякаш беше играч от отбора на „Детройт Лайънс“, който губеше ноемврийския мач за Суперкупата.
— Водата в езерото е ледена, момичета! — подвикна Моли към близначките на верандата, опитвайки се да се държи, сякаш всичко е наред. — Не е като басейна у дома.
— Има ли водни змии? — разтревожи се Хана.
Нещо в малкото момиченце винаги трогваше Кевин.
— Няма змии, хлапе. Искаш ли да дойда с теб?
Лицето на детето мигом засия.
— Наистина ли ще дойдеш?
— Разбира се. Облечи си банския и ще се срещнем на брега. — Не му се искаше да оставя Моли сама с врага, затова додаде: — Може да вземем и леля ти. Тя много обича да се къпе в езерото, нали, Моли?
— Разбира се — побърза да се съгласи с облекчение въпросната леля. — Всички ще поплуваме заедно.
Здравата ще се позабавляваме, нали?
Кевин и Моли махнаха весело на цялата банда Кейлбоу.
На него му се стори, че докато се отдалечаваха, чу как Дан промърмори нещо на Фийби, но различи само една дума: „Слидерин“.
Младата жена изчака да се отдалечат на достатъчно разстояние, преди да обяви притеснено:
— Трябва веднага да си изнесеш нещата от бунгалото! Не искам те да разберат, че спим заедно.
Кевин си помисли, че вече е твърде късно, имайки предвид в какъв вид се бяха появили двамата от гората, но кимна послушно.
— И се постарай да не оставаш насаме с Дан. Няма начин да не те подложи на истински разпит. Аз пък ще гледам, когато съм с Фийби, винаги някое от децата да е наоколо.
Преди да успее да й отвърне, тя се запъти към бунгалото. Кевин изрита ядно чакъла и свърна към пансиона. Защо й бяха нужни тези потайности? Не че изгаряше от желание жена му да започне да откровеничи пред сестра си и зет си — и без това ситуацията беше доста деликатна. Но за разлика от него, Моли не бе заплашена от трансфер в Детройт. Тогава защо не им кажеше да вървят по дяволите?
Колкото повече си мислеше за това, толкова повече поведението й го притесняваше. Беше съвсем естествено той да иска всичко да се пази в тайна, но незнайно защо нейната прекалена предпазливост никак не му харесваше.
20
„В миналото момичето винаги позволяваше на момчето, което й харесва, да спечели на карти или в други игри.“
Всички се преоблякоха набързо, за да не закъснеят за чая в беседката, който Моли насрочи за три, а не за пет часа, за да е по-удобно за децата. Тя се оплака на Фийби, че картонените чинийки и готовият кекс няма да й спечелят снимка и статия в списание „Виктория“, но Кевин знаеше, че за съпругата му бяха по-важни задушевната атмосфера и искреното веселие, а не изисканите порцеланови чаени сервизи.
Той кимна на Лили, която пристигна, придружавана от Шарлот Лонг и приятелката й Ви. Вече бе забелязал, че обитателите на бунгалата предпазват Лили от прекаленото любопитство на останалите гости в пансиона. Изведнъж му се прииска да си поговори с нея, но не знаеше какво да й каже.
Моли се стараеше винаги да е заобиколена от лудуващите пудели и шумните дечурлига. На главата си бе нахлузила червена барета под формата на сърце. С розовите джинси, виолетовото горнище и маратонките с яркосини връзки тя приличаше на движеща се небесна дъга. Достатъчно му бе само да я погледне, за да се усмихне.
— Джордж! — извика Моли, като се надигна и махна на Лиам Дженър, който тъкмо излизаше от пикапа. — Джордж Смит! Благодаря ти, че дойде!
Дженър се засмя и тръгна към нея, за да я прегърне. Макар и да беше остарял, кучият му син все още изглеждаше добре, затова на Кевин не му допадна прекалената сърдечност, с която го посрещна неговото „зайче“.
— Трябва да се запознаеш със сестра ми. Някога беше собственичка на галерия в Ню Йорк, но аз няма да й кажа кой си ти.
Да бе. Очите на Моли светнаха дяволито, но Дженър май остана безразличен към чара й. Глупак!
На път към Фийби, художникът мина спокойно покрай Лили. Може би Лиам се беше наситил докрай на сутрешните й откази край кухненската маса. Кевин не можеше да си обясни поведението й. Ако на майка му й бе неприятно присъствието на твореца, защо се появяваше на всяка закуска?
Отмести поглед към Моли, опитвайки се да определи в точно кой момент му бе писнало да се движи само в компанията на непретенциозни и не особено умни жени. Нахлупи на главата си бейзболната шапка и се закани днес да изгледа видеозаписа на последния мач.