Мъжете нямаха търпение да си говорят за футбол и Дан и Кевин търпеливо отговаряха на всички въпроси. Към пет часа възрастните започнаха да се разотиват, но децата продължиха да се веселят на воля. Куотърбекът им обеща утре да монтира кош за баскетбол. Може би трябваше да купи и няколко гумени дюшеци за плаж? И велосипеди? Нямаше да е зле децата да покарат колела, докато са тук.
Дотърчаха Коуди и братята О’Брайън, с потни лица и изплескани дрехи. Точно както трябваше да изглеждат децата през лятната ваканция.
— Здрасти, Кевин! Може ли да поиграем на софтбол?
Той усети как усмивката озари цялото му лице. Да играят софтбол на моравата, там, където някога се намираше параклисът…
— Разбира се! А сега ме чуйте всички! Който от вас иска да играе на софтбол, да вдигне ръка.
Всички вдигнаха ръце. Тес и Джули изскочиха напред, а Андрю закрещя и заподскача. Дори и възрастните бяха заинтригувани.
— Страхотна идея! — подвикна Шарлот Лонг от шезлонга си. — Организирай играта, Кевин.
Той само се усмихна на навика й да пъха любопитния си нос навсякъде.
— Коуди, искаш ли да бъдеш капитан?
— Аха.
Озърна се, за да избере капитан на втория отбор и тъкмо щеше да посочи Тес, но изведнъж зърна Хана, седнала кротко в краката на баща си, гушнала пуделите. Кевин забеляза как тя вдигна ръка, но тутакси я свали и сведе очи.
— Какво ще кажеш, Хана? Искаш ли да бъдеш капитан на другия отбор?
Кевин искрено се смая, когато Дан наведе глава и изсумтя.
— Не, Кевин! — развикаха се близначките в един глас. — Само не Хана!
Но повече го потресе Моли — неговото „зайче“ би трябвало да е дяволски чувствителна към децата.
— Хм… може би ще е по-добре да избереш някой друг?
Какво им ставаше на всички?
Слава богу, че Хана като че ли не забеляза възмутителната безсърдечност на баща си и леля си. Малката скочи, подръпна шортите си и го дари с прелестна усмивка, която толкова много напомняше на усмивката на леля й.
— Благодаря ти, Кевин. Никой друг, освен теб, нямаше да ме избере за капитан.
— Това е, защото си…
Фийби запуши с длан устата на Тес, но дори и тя изглеждаше смутена.
На куотърбека просто му се догади от тях! Никой не притежаваше по-голям спортен дух от него, но той за нищо на света не би паднал толкова ниско, че да нарани едно хлапе само защото не е изявен спортист.
— Не им обръщай внимание, сладурче — усмихна се окуражаващо той на Хана. — Ще бъдеш страхотен капитан. Дори можеш да избираш първа.
— Благодаря. — Хана излезе напред и огледа насъбралите се. Кевин очакваше тя да се спре на него или на баща си. Но момичето го изненада, като посочи майка си — жена, която играеше софтбол толкова зле, че ветераните от отбора на „Старс“ имаха навик да си насрочват час при зъболекаря, за да имат извинение да не присъстват на пикника преди ежегодната игра на софтбол.
— Избирам мама.
Кевин се наведе и снижи глас.
— Ако не знаеш, Хана, можеш да избереш когото си поискаш, включително и някой от мъжете. Например мен или баща ти. Сигурна ли си, че искаш точно майка си?
— Сигурна е — въздъхна Дан. — Ето че отново се започва.
— Мама винаги се разстройва, понеже никой не я взема в отбора си — прошепна детето.
— Защото и двете й ръце са леви — отсече Тес с безцеремонността, на която бяха способни само единайсетгодишните.
Фийби подсмръкна огорчено и потупа по рамото своя капитан, благоразумно забравила, че преди малко самата тя не подкрепи дъщеря си.
— Не им обръщай внимание, Хана. В играта най-важното не е техниката, а волята за победа.
Коуди, за разлика от Хана, беше печен в тази игра и избра техниката пред волята за победа.
— Аз избирам Кевин.
Дан се надигна от градинския стол и пристъпи към дъщеря си.
— Хана, скъпа, аз съм тук. Не ме забравяй. Ще бъда много нещастен, ако не ме вземеш в отбора си.
— Ще го преживееш — отвърна дъщеря му със сияеща усмивка, извърна се и прикова поглед в Лили, която бъбреше за градинарство с една от възрастните жени. Доколкото Кевин си спомняше, Лили не беше вдигнала ръка. — Избирам теб.
— Мен? — смая се актрисата. — Боже, не съм играла софтбол, откакто бях момиче.
— Значи, ще бъдем суперотбор — усмихна се Хана на майка си. — С много воля за победа.