Коуди, който явно не беше от тези, които си оставяха магарето в калта, избра Дан.
Кевин отново излезе напред, като се опита да привлече вниманието на Хана към братята О’Брайън.
— Днес видях как Скот хвърля топката. Той е истински спортен талант.
— Не си прави труда — промърмори Дан и се оказа напълно прав.
Тъкър видя как Хана, без да се замисли, избра третия си съотборник в мига, в който той забеляза, че Андрю е нацупил долната си устна и аха, да заплаче.
— Избирам Андрю. Знаеш ли, Андрю, само защото си на пет години, не означава, че никой не те иска в отбора си.
— Аз вземам Тес — обяви Коуди и отново попадна в десетката.
— Аз вземам Моли! — засия Хана.
Кевин въздъхна. Коуди вече разполагаше с един настоящ и един бивш куотърбек от НФЛ и с едно от най-атлетичните момичета в Северен Илинойс. Докато Хана бе избрала майка си — най-лошият играч в историята на софтбола; малкия си брат, който бе доста сърцат, но на пет години не можеше да се похвали с много опит; и Моли, която беше… ами, Моли — неговото „зайче“, което обърна кануто, едва не се удави и като цяло мразеше спорта.
Коуди избра в отбора си едно момиче, малко по-голямо от Тес, което отдавна се занимаваше със софтбол, средния от братята О’Брайън, много жилав и гъвкав, и двамата си млади и енергични родители.
Хана прие в отбора си най-малкия от братята О’Брайън, който според Кевин току-що бе проходил. Донякъде компенсира избора си със сестра си Джули, която поне се занимаваше с танци и имаше отлична координация на движенията. Следващият член на отбора й беше Лиам Дженър, макар доводите на Хана за този избор да не бяха много разумни.
— Защото той ми нарисува страхотен портрет на Кенга и Ру — обясни момичето.
Коуди запълни останалите вакантни места с младежи, а Хана прибра в отбора си всички старци, които искаха да си припомнят младостта.
Очертаваше се истинска кървава баня. Момчетата се втурнаха към бунгалата за екипите си. Господин Кенфийлд, чийто артрит, за съжаление, силно прогресираше, беше одобрен за съдия и всички заеха местата си.
Първият удар се падна на отбора на Хана. Кевин зае мястото си на питчър, озовал се срещу шестгодишно хлапе, което още не ходеше стабилно. Звездата на „Старс“ допусна грешката да погледне към Моли. Не се изненада, когато тя също го изгледа красноречиво, все едно му казваше: „Ако си способен да отстраниш Лайнъс, значи не си мъжът, за когото те мислех, и в близко бъдеще можеш да забравиш, че пак ще ме видиш гола. Comprenez-vous?47“.
Той подаде предпазливо топката към момчето.
За следващия удар Хана изпрати Андрю. Кевин му прехвърли топката още по-леко. Андрю пропусна, но замахът му беше много широк за едно петгодишно хлапе. Кевин си каза, че вижда пред себе си Дан Кейлбоу на пет години. Заради това следващото подаване беше по-рязко, отколкото възнамеряваше, а Андрю, като истински спортсмен, даде всичко от себе си.
Но Кевин се сгърчи, когато унищожителният поглед на Моли направо го попари: „Той е само на пет, идиот такъв! Само едно малко момче! Толкова ли е важно за теб да спечелиш, че си готов да изхвърлиш от играта петгодишно хлапе? Никога, никога до края на живота си няма да видиш някои други от заешките ми пликчета! Adios, muchacho!48“.
Кевин направо връчи топката на Андрю, който я отби с къс удар с дясната ръка. Най-големият от братята О’Брайън, очевидно неподозиращ колко може да бъде опасен всеки Кейлбоу, дори петгодишен, беше сгащен изневиделица. В резултат Лайнъс се добра до третата база, а Андрю заедно с баща си се затвърди на втората. Дан разроши косата на сина си.
— Кевин! — извика му Хана вежливо. — Следващият е господин Макмълън. Той иска да знае дали може да използва проходилката си?
Какво можеш да отговориш на такава молба?
Накрая дойде ред на отбора на Коуди да отбива топката и Кевин грабна батата. На мястото на питчъра видя Хана Доброто сърце, заобиколена от четиримата конници от Апокалипсиса: Моли, Фийби, Лили и Джули. Накрая жените се отдръпнаха, като оставиха с топката само подаващия от своя отбор.
Моли, неговото „зайче“.
Кевин не успя да скрие усмивката си. Е, това беше друга работа. И знаете ли какво ще се случи, момченца и момиченца? Този път язовецът Бени няма да пощади малката Дафни.
Моли се опита да го срази с поглед, но си личеше, че е нервна. Така й се пада! Намерила с кого да се състезава!
Та той е звездата на Америка. Професионалист. Кандидат за наградата „Хайсман“, с която удостояват само най-добрите футболисти. Всеки негов противник има защо да нервничи.