— Je suis auteur.
— Писателка ли си?
— Soy autora — повтори младата жена на испански.
— Има ли причина да пренебрегваш английския?
— Реших, че повече си свикнал с чуждите езици. — Тя махна неопределено с ръка. — Четох някъде, че… — Кевин може и да беше повърхностен, но не беше глупав и Моли се зачуди дали не бе прекалила. Но за съжаление, вече й бе трудно да се сдържа. — Почти съм сигурна, че Ру вече се е възстановил от малкия си проблем с бяса, но не е зле за всеки случай да си направиш някоя и друга инжекция.
— Още ли си ядосана, защото те помислих за крадец?
— Съжалявам, но не те чух, вероятно заради мозъчното сътресение от падането.
— Казах, че моля за извинение.
— Така е редно да направиш. — Тя отмести флумастерите, оставени от децата върху плота.
— Мисля да се кача горе и да си легна. — Той се надигна и тръгна към вратата, но после се обърна и изгледа с любопитство ужасната й коса. — Кажи ми честно. Да не би да си загубила бас? Заложила си на някой отбор и си загубила?
— Лека нощ, Кърк.
Когато влезе в спалнята си, Моли осъзна, че не й достига въздух. Само една тънка стена я делеше от стаята за гости, където щеше да спи Кевин. Кожата я смъдеше, а ръцете я сърбяха да грабне ножиците, макар че ако трябва да бъде честна, не бе останала много коса за подстригване. Може би не беше зле утре да боядиса косата си в нормалния й цвят, само дето не искаше да му достави това удоволствие.
Беше дошла тук, за да се скрие от света и да си ближе раните, а не да спи до леговището на лъва. Взе вещите си, извика Ру и се премести в голямата ъглова стая, където обикновено спяха трите й племенници, след което заключи вратата след себе си.
Облегна се на касата на вратата и се опита да се успокои, зареяла поглед в скосения таван и широките первази под прозорците, на които бе толкова приятно да си седиш и мечтаеш. Две от стените бяха изрисувани с изгледи от Гората на славея — нахвърли ги, докато останалите членове на семейството се мотаеха наоколо. Тук беше в безопасност за през нощта, а на сутринта той щеше да си е отишъл.
Ала не можа да заспи. Защо не бе споменала на Фийби, че смята да дойде във вилата? За да не слуша досадното й мрънкане за косата и предупрежденията й за възможни „инциденти“.
Моли дълго се въртя в леглото, като често поглеждаше часовника. Накрая се отчая и светна лампата, за да запише няколко хрумвания за новата си книга. Но нищо не успя да измисли. Обикновено воят на зимния вятър, блъскащ се в солидните греди на къщата, я успокояваше, но тази нощ сякаш я подтикваше да си смъкне дрехите и да затанцува, да зареже образа на добро и скромно момиче и да се превърне в необуздана дивачка.
Отметна завивките и стана от леглото. В стаята бе хладно, но тя имаше чувството, че изгаря от треска. Най-добре беше сега да си е у дома. Ру надигна сънено единия си клепач, но после отново го притвори, докато тя пристъпваше към най-близкия прозорец, под който имаше пейка с възглавница.
Отвън стъклата бяха изпъстрени с ледени пера. Снегът продължаваше да се сипе между дърветата като тънки бели ленти. Моли се опита да се полюбува на красотата на нощната виелица, но виждаше единствено Кевин Тъкър. Кожата й настръхна, по гърба й пробягнаха тръпки. Толкова бе унизително! Тя беше умна и талантлива жена, но въпреки всичките й усилия сега се държеше като вманиачена нимфоманка.
Може би беше някаква перверзна форма на личностно израстване? Добре поне, че беше луднала от желание за секс, а не заради Голямата любов, която никога няма да изживее.
Реши, че страстта е много по-безопасна. Дан беше спасил живота на Фийби! Това беше най-романтичното, което Моли можеше да си представи, но подозираше, че това я бе тласнало към очаквания, които никога нямаше да се сбъднат. Явно се налагаше да зареже Голямата любов и да се съсредоточи върху секса. Интересно дали Кевин се обясняваше в любов на английски, докато прави секс, или е зазубрил няколко удобни чуждестранни фрази? Младата жена простена и зарови лице във възглавницата.
Само след няколко часа сън тя се събуди. Утрото се оказа хладно и мрачно. Погледна към двора и видя, че ферарито на Кевин го няма. Чудесно! Изведе Ру навън, после си взе душ. Насили се да изтананика някоя песничка от „Мечо Пух“, докато се изсуши, но когато започна да навлича износените сиви панталони и пуловера от „Долче и Габана“, купени още преди да раздаде парите си, преструвката, че е щастлива, избледня и изгуби силата си.