Выбрать главу

— И не е нужно. Много добре зная какво ме привлича в теб. Това ми е стар навик.

— За какво говориш?

Лили завъртя нервно пръстените си.

— Знаеш ли, това не ми се случва за пръв път. Вече съм го преживяла. Силният мъжкар. Жребецът, водачът на табуна. Властен, самоуверен принц, закрилящ своята Пепеляшка. Мъжете като теб са моята фатална слабост. Но вече не съм бедна тийнейджърка, която се нуждае от могъщ покровител.

— И слава богу. Не обичам тийнейджърките. Освен това съм твърде голям егоист, за да се грижа за когото и да било.

— Съзнателно омаловажаваш това, което се опитвам да ти кажа.

— Защото ме отегчаваш.

Нямаше да позволи грубостта му да я смути, особено след като знаеше, че тъкмо това е целта му.

— Лиам, вече съм твърде стара и опитна, за да направя отново същата грешка. Да, ти ме привличаш. Винаги са ме привличали агресивните мъже, при все че е в характера им да се налагат най-безогледно на жените, които не са безразлични към тях.

— А аз си мислех, че този разговор няма как да стане по-глупав.

— Ето че пак го правиш. Не искаш да говориш за това, така че преднамерено ме обиждаш и унижаваш, за да ме накараш да млъкна.

— Жалко, че не се получава.

— А аз пък си мислех, че с годините най-сетне съм поумняла, но явно не съм, след като ти позволявам да се държиш така с мен. — Лили се надигна от шезлонга. — Чуй ме, Лиам. Някога допуснах грешката да се влюбя във властен мъж, който контролираше живота ми, но никога повече няма да я повторя. Аз обичах съпруга си. Ала Бог ми е свидетел, че понякога омразата затъмняваше любовта ми.

Обгърна се с ръце, удивена, че му бе разкрила тайна, която не смееше да признае дори пред себе си.

— Той навярно си го е заслужавал. Съдейки по думите ти, бил е истински кучи син.

— Беше същият като теб!

— Силно се съмнявам в това.

— Съмняваш се? — Лили махна ядно с ръка към дивия рожков. — Та той не ми позволяваше да си купя дори едни вятърни камбанки! Аз обичам вятърните камбанки, но той ги мразеше и не ми разреши да ги окача в собствената си градина.

— И е бил напълно прав. Много са изнервящи.

Стомахът й се сви на топка.

— Да се влюбя в теб, е все едно отново да се влюбя в Крейг!

— Пълна дивотия. — Лиам сви отвратено устни.

— Месец след като той почина, аз окачих няколко вятърни камбанки под прозореца ми!

— Е, няма да окачиш под прозореца на нашата спалня!

— Ние нямаме обща спалня! А дори и да имахме, щях да окача колкото си искам вятърни камбанки!

— Дори и ако специално те помоля да не го правиш?

Лили вдигна отчаяно ръце.

— Въпросът не е във вятърните камбанки! Просто ти давах пример!

— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Ти си тази, която повдигна темата. — Сега и той скочи на крака. — Казах ти, че не ми харесват тези проклетии, но ти заяви, че независимо от това ще ги окачиш, нали така?

— Съвсем си откачил!

— Така ли е, или не?

— Така е!

— Чудесно — въздъхна Лиам с вид на истински мъченик. — След като това е толкова важно за теб, няма да ти преча — окачи дяволските неща. Но не си мисли, че няма да се оплаквам. Това се нарича шумово замърсяване на атмосферата. И очаквам в замяна да ми обещаеш нещо, което е важно за мен.

Актрисата обхвана главата си с ръце.

— Да не би да си мислиш, че като ме подлудиш, ще ме съблазниш?

— Опитвам се да ти обясня нещо, което очевидно не си в състояние сама да проумееш.

— Е, чакам да ме осветлиш.

— Ти няма да позволиш на никой мъж да ти се налага, никога вече. Аз току-що се опитах, но ти не ми позволи, а след като аз не можах да го постигна, никой няма да може. Не разбираш ли? Нямаме никакви проблеми.

— Не е толкова просто!

— А какво ще кажеш за мен? — Докосна гърдите си и за пръв път изглеждаше уязвим. — И за моята фатална слабост?

— Не разбирам за какво говориш.

— Може би, ако за разнообразие се замислиш за някой друг, а не само за себе си, ще ме разбереш!

Думите му не я засегнаха толкова силно, както биха я наранили язвителните забележки на Крейг. Лиам искаше да я предизвика, не да я нарани.

— Ти наистина си невъзможен!

— Я ми кажи какво трябва да направи един мъж на мое място? Аз не умея да бъда лицемерно тактичен, а и вече съм твърде стар, за да се променям. Така че какво да правя?

— Не зная.