В сряда си вдигна полата в офиса, докато гостите се събираха за чая. Същата нощ успя да отбегне поредния опит на Фийби за задушевен разговор и се срещна с него в гората зад бунгалата. На следващата сутрин той я замъкна в килера — при това точно когато Трой влезе през задната врата, а после се наложи да затисне устата й, защото започна да вдига много шум. По-късно тя го подмами в едно от свободните бунгала, но докато я вдигаше, за да я сложи на кухненската маса, мускулите й, подложени на най-причудливи акробатични пози, най-сетне не издържаха и тя потрепна и се намръщи.
Той притисна чело о нейното и пое дълбоко дъх, опитвайки се да се овладее.
— Това е лудост. Трябва да спрем. Много ти дойде.
— Шегуваш ли се? Едва започвам, но ще те разбера, ако не можеш да издържиш на темпото.
Кевин се усмихна и я целуна. О, колко обичаше тя тези бавни, нежни целувки. Започна да гали гърдите и бедрата й, за да удължи насладата, но те си играеха с дявола, а тя нямаше да му позволи да отстъпва. Много скоро Моли забрави, че мускулите я болят.
Вечерта отклониха предложението да вечерят заедно със семейство Кейлбоу, като обясниха, че се налага да отидат до града за продукти. Но като се върнаха в лагера, разбраха, че късметът най-после им бе изневерил — на стъпалата ги чакаха Фийби и Дан.
22
„Веднъж в Гората на славея се появи едно лошо момче. Наистина беше лошо и злобно, но се преструваше, че е приятел на Бени. Ала само Дафни знаеше, че наистина е много лошо. И тя предупреди язовеца:
— Той не ти е приятел!!!!!“
Моли чу тихата ругатня на Кевин и побърза да си лепне една мила усмивка на лицето.
— Хей, приятели. Измъкнали сте се за малко от хлапетата, а?
— Те си играят на ливадата на гоненица с фенерчета — обясни сухо Фийби, докато слизаше по стълбите и оглеждаше изпомачканата рокля на сестра си.
Моли трескаво се опитваше да измисли как да се измъкне от тази бъркотия, но мисълта, че под роклята е съвсем гола, определено пречеше на мисловния й процес.
— Надявам се, че с Андрю всичко ще е наред. Знаеш колко бързо изчезва понякога.
— Андрю си е съвсем наред — увери я Дан. — Тук наоколо няма начин да попадне в беда.
— Нямаш представа колко се заблуждаваш — промърмори Кевин.
Фийби наклони глава към пътеката, извиваща се покрай плажа. Широката тениска с емблемата на „Старс“ и джинсите не можеха да скрият силата, която се излъчваше от иначе чувствената й фигура.
— Госпожа Лонг великодушно предложи да ги наглежда, така че можем да се поразходим.
Моли разкърши рамене.
— Май ще пропусна разходката. От пет и половина съм на крак и се чувствам малко уморена. — Има си хас да не е, след като днес се бе любила три пъти. — Може би утре.
— Няма да отнеме много време. — В гласа на Дан отекнаха стоманени нотки. — А и трябва да си поговорим за едно-две неща.
— Скоро ще си тръгвате. Защо просто не се отпуснете и не се насладите на оставащата почивка?
— Трудно е да се отпуснем, когато сме толкова разтревожени за теб — заяви Фийби.
— Ами престанете да се тревожите!
— Успокой се, Моли — намеси се Кевин. — Ако искат да си поговорим, мисля, че можем да им отделим няколко минути.
Ама че подлизурко! Или може би е решил, че е време да си поиграе на нова, рискована игра? Още от самото начало тя бе наясно, че Тъкър няма намерение да подвива опашка от страх пред Дан и Фийби, а и цял живот беше обичал опасностите.
— Ти може да имаш свободно време, но аз нямам — отсече младата жена.
Дан понечи да я хване за ръката, както когато беше на петнайсет, но Кевин се хвърли напред и му препречи пътя. Моли не можеше да реши кой остана по-изумен — тя или зет й. Нима Кевин бе сметнал жеста му за заплашителен?
Фийби разбра, че кръстосването на шпагите между двамата мъже е неизбежно, и се приближи до мъжа си. Размениха си многозначителни погледи и Дан закрачи напред към пътеката.
— Веднага. Да вървим.
Значи моментът на разплатата най-после бе настъпил и нямаше измъкване. На Моли не й бе особено трудно да се досети на какви въпроси ще бъде принудена да отговаря. Нямаше да е зле да можеше също толкова лесно да измисли и отговорите.
Насочиха се мълчаливо покрай плажа и последните бунгала, а сетне продължиха към края на гората. Дан спря, когато стигнаха до дъсчената ограда, бележеща границите на лагера. Кевин се отдръпна от Моли и се опря на най-близкия стълб.