— Тук сте от две седмици — поде Фийби, като пусна ръката на мъжа си.
— Точно две седмици, от миналата сряда — потвърди Кевин.
— Лагерът е прекрасен. Децата много се забавляват.
— Радвам се, че ги доведохте.
— Те още не могат да повярват, че купи толкова много велосипеди.
— За мен беше удоволствие.
— Фийби и аз искаме да знаем какви са намеренията ти към Моли — намеси се Дан, окончателно изгубил търпение.
— Дан! — извика Моли.
— Всичко е наред — успокои я Кевин.
— Не е наред — просъска младата жена и изгледа кръвнишки зет си. — Какви са тези сексистки южняшки глупости, които дрънкаш? Защо не попиташ какви са моите намерения към него? — Самата тя не знаеше какви са тези намерения. Искаше просто да се изолира от външния свят и да остане колкото може по-дълго в Гората на славея, но първо трябваше да постави Дан на мястото му.
— Трябваше да анулирате брака си — заговори Фийби, — а вместо това избягахте заедно.
— Не сме избягали — сряза я сестра й.
— А как иначе ще го наречеш? Всеки път когато се опитвам да поговорим за това, ти се измъкваш! — ядоса се Фийби и пъхна ръце в джобовете на джинсите си. — Пожарната сирена пак е завила, нали, Моли?
— Не!
— Каква сирена? — слиса се Кевин.
— Няма значение — изрече тя припряно.
— Не, искам да зная за какво си говорите.
— Когато беше на шестнайсет години, Моли включи противопожарната аларма в училището — заобяснява тази предателка Фийби. — За нещастие, тогава не е имало никакви признаци за пожар.
В очите на Кевин проблесна искра на любопитство.
— Имаше ли основателна причина?
Моли поклати глава. Не можеше да се отърси от чувството, че времето се е върнало назад и тя отново е на шестнайсет.
— Тогава защо си го направила?
— Сега не ми се иска да говоря за това.
Той наклони глава към шефа си.
— А ти винаги я хвалеше колко била идеална.
— И наистина е! — викна Дан.
Младата пакостница се усмихна неволно, но веднага прехапа устни.
— Беше временно умопомрачение. Тогава бях една неуверена тийнейджърка, която все се съмняваше в обичта на близките си. Непрекъснато подлагах на изпитание търпението на Фийби и Дан, за да се уверя, че каквато и глупост да направя, те никога няма да ме изоставят.
В очите на Кевин блеснаха любопитни пламъчета.
— И какво стана? Евакуираха ли училището?
Тя кимна.
— И колко пожарни коли дойдоха?
— Господи… — промърмори Фийби. — Беше сериозно нарушение на реда.
— Смята се за углавно престъпление — додаде Моли с мрачен тон, — така че нещата доста загрубяха.
— Не се и съмнявам. — Куотърбекът се обърна към двамата Кейлбоу. — Е, Дан, колкото и да звучи увлекателно — да, длъжен съм да призная, че това наистина е увлекателно — не мисля, че точно за това искаш да говорим.
— Нищо особено не е станало! — възкликна Моли. — Преди две седмици Кевин се отби у дома, защото не се явих на срещата с адвоката. Никак не бях добре и той реши, че малко свеж въздух ще ми се отрази добре, така че ме доведе тук.
Когато искаше, Фийби можеше да бъде много саркастична.
— Ако толкова не ти е достигал свеж въздух, защо просто не се поразходихте?
— Не се сетихме. — За разлика от Фийби, Кевин нямаше намерение да издава тайните в живота на Моли.
Но този път тя сама реши да каже истината.
— Бях доста депресирана, но не желаех вие двамата да научавате колко бях зле. Трябва да отбележа, че Кевин по рождение е идеалист, стремящ се да върши само добри дела, макар че всячески се старае да се пребори с тази своя добродетелност. Та този светец в човешки облик ме заплаши, че ако не отида с него, ще ме закара у вас и ще ме натресе на вас двамата. А аз не исках да ме виждате в такова състояние.
Фийби изглеждаше съкрушена.
— Но ние сме твоето семейство! Не би трябвало да се притесняваш от нас.
— И без това достатъчно ви разстроих. Опитвах се да се преструвам, че всичко е наред, но повече нямах сили да продължавам в същия дух.
— Тогава тя не беше добре — намеси се Кевин. — Но откакто е тук, е много по-добре.
— И колко дълго възнамерявате да останете тук? — попита Дан подозрително, явно не повярвал на обяснението на Моли.