— Не много дълго — осведоми го Кевин. — Още два дни. — Сякаш заби нож в сърцето на съпругата си. — Спомняш ли си Еди Дилард? Играеше за „Беърс“.
— Помня го.
— Той иска да купи това място и утре ще дойде да го разгледа.
Стомахът на Моли се преобърна.
— Не си ми казвал за това!
— Така ли? Сигурно съм бил много зает.
Много зает да се люби с нея. Но колкото и да бе ангажиран с еротичните им изпълнения, все можеше да намери някоя пауза, за да й спомене за това.
— Можем да заминем веднага след това — продължи Кевин. — Днес следобед говорих с моя бизнес мениджър и той ме осведоми, че най-после е намерил в Чикаго една семейна двойка, която се е съгласила да поеме ръководството на лагера до края на лятото. Имали опит в подобна дейност.
Все едно, че я зашлеви. Дори не я бе уведомил, че е възложил на бизнес мениджъра си да търси хора в Чикаго. Почувства се още по-подло предадена, отколкото когато преди малко Фийби я издаде за противопожарната аларма. Кевин отлично знаеше колко ненавиждаше тя самата мисъл за продажба на лагера и затова дори не си бе направил труда да й го спомене. Явно помежду им не съществуваше истинска духовна близост, нито имаха общи цели. Всичко, което тя не искаше да приеме във връзката им, щеше направо да й избоде очите. Сексът може и да беше страхотен, но не беше всичко.
Фийби подритна с палеца на крака си стръкче от дива цикория.
— И какво ще стане след това?
Моли не можеше да понесе Кевин да го изрече, затова побърза да я осведоми:
— Нищо няма да стане. Ще подадем молба за развод и всеки ще поеме по пътя си.
— Развод ли? — попита Дан. — Няма ли да искате анулиране на брака?
— Основанията за анулиране са ограничени. — Моли се опита да си придаде безпристрастно изражение, като че ли всичко това не се отнасяше до нея. — Изисква се отказ от изпълнение на съпружеските задължения или лошо отношение. В нашия случай не можем да се позовем на нито едно от двете, така че ще трябва да се разведем.
Фийби вдигна глава.
— Все пак съм длъжна да попитам…
Моли отлично знаеше какво ще последва и трескаво се опита да измисли начин да го спре.
— Струва ми се, че вие двамата се разбирате доста добре…
Не, Фийби. Моля те, недей.
— Обмисляли ли сте варианта да останете женени?
— Не! — избухна Моли, преди Кевин да успее да отговори. — Да не мислиш, че съм откачена? Той изобщо не е мой тип!
Веждите на сестра й отскочиха рязко нагоре, а куотърбекът настръхна. Но на нея не й пукаше. Изведнъж я изпълни отвратителното желание да го нарани. Само че не можеше. Фийби беше шеф на съпруга й, а кариерата бе най-важното нещо в живота му.
— Кевин не бе длъжен да ме води тук, но го стори, защото знаеше, че се нуждая от помощ. — Пое дълбоко дъх и си напомни, че той й бе простил, и сега тя му беше задължена. — Държа се страхотно, беше изключително мил и разбиращ. Ще съм ви много благодарна, ако вие двамата престанете да се отнасяте с него като с престъпник!
— Ние не сме…
— Напротив! Поставихте го в изключително неловко и деликатно положение.
— Може би той трябваше да помисли за това, когато те е повлякъл вдън горите Тилилейски, при това в неделя — подхвърли Дан провлечено. — Или е бил прекалено зает да се изявява като мил и разбиращ, за да мисли разумно? — додаде с язвителна нотка.
Лицето на Кевин се изопна, а челюстите му се стегнаха.
— Какво по-точно се опитваш да кажеш, Дан?
— Казвам, че ако помощта ти за Моли е била само жест на човешко милосърдие и добродетелност, не би трябвало да спиш с нея.
— Достатъчно! — кипна младата жена. — Премина границата.
— Не е за пръв път, нито ще е за последен. Двамата с Фийби се грижим за семейството си.
— Може би не е зле да се погрижите за някой друг от семейството си — рече Кевин тихо. — Моли иска от вас само да уважавате правото й на личен живот.
— За нейния живот ли се тревожиш, или за своя?
Шпагите отново се кръстосаха, но на Моли не й пукаше.
— Ти май забравяш, че аз вече не съм длъжна да се отчитам пред теб за постъпките си. А колкото до отношенията ми с него… В случай че още не си забелязал, ние дори не спим под един и същи покрив.
— Не съм вчерашен — изръмжа Дан упорито.
Чашата окончателно преля. Моли повече не можеше да се сдържа.
— А да си чувал за елементарна любезност? През изминалите дванайсет години постоянно се преструвах, че не забелязвам как вие двамата все се натискате и целувате, че не чувам какви ги вършите нощно време, при това — повярвайте ми — доста шумно. Факт е, че понастоящем с Кевин сме женени. Скоро ще сме разведени, но още не сме, така че това, което става или не става между нас, не е ваша работа. Ясна ли съм?