Фийби изглеждаше невероятно разстроена.
— Моли, ти не си от тези, които се отнасят лекомислено към секса. Никога не би легнала с мъж, който не означава нищо за теб.
— Напълно си права! — Дан се извъртя към куотърбека. — Да не би да си забравил, че тя наскоро преживя спонтанен аборт?
— Разкарай се — едва чуто отрони Кевин.
Разбрал, че така нищо нямаше да постигне, Дан се нахвърли на Моли.
— Той е футболист и това е част от мисленето му. Може и да не го осъзнава, но той те използва.
От думите му я заболя. Зет й познаваше истинската любов и затова бе разбрал колко мимолетни са чувствата на куотърбека към нея.
Кевин пристъпи напред.
— Казах ти да се разкараш!
Моли не можеше да позволи това мъчение да продължава. Вместо да избухне в сълзи, тя мина в настъпление.
— Грешиш! Аз съм тази, която го използва! Загубих бебето си, кариерата ми отиде по дяволите и съм разорена. Трябваше да се развлека с нещо. Кевин е моята награда, задето двайсет и седем години бях добро и примерно момиче. А сега имате ли още въпроси?
— О, Моли… — Фийби задъвка долната си устна, а Дан изглеждаше още по-разстроен.
Тя вирна брадичка и ги изгледа кръвнишки.
— Ще ви го върна, когато приключа с него. А дотогава ще съм ви много благодарна, ако ме оставите на спокойствие.
Почти бе стигнала до „Полските кремове“, когато Кевин я настигна.
— Моли!
— Махай се! — изкрещя тя.
— Аз ли съм твоята награда?
— Само когато си гол. Но когато си с дрехи, си най-тежкият ми кръст.
— Спри да се правиш на голяма умница.
Всичко се разпадаше. Утре ще пристигне Еди Дилард. Освен това Кевин вече бе намерил кой да управлява лагера. Ала най-лошото беше, че той никога нямаше да изпитва към нея това, което тя чувстваше към него.
Мъжът докосна ръката й.
— Знаеш, че ти желаят само доброто. Но не им позволявай да те командват.
Но съпругът й не разбираше, че не семейство Кейлбоу терзаеха сърцето и душата й.
Лили се отдръпна от прозореца. Не искаше да погледне към часовника. Двамата Кейлбоу най-сетне бяха успели да притиснат Кевин и Моли в ъгъла. Актрисата не очакваше нищо добро от този разговор. Изглежда, синът й и жена му не знаеха какви точно са отношенията им, така че тя искрено се съмняваше, че ще съумеят да ги обяснят на роднините на Моли.
Семейство Кейлбоу веднага се харесаха на Лили. През последните пет дни те й помагаха да разсейва тъгата си. Личеше си, че много обичаха Моли и заради това възприемаха Кевин като заплаха за щастието на снаха й, но Лили вече бе започнала да подозира, че синът й е способен да съсипе не само живота на съпругата си, но и своя.
Девет и половина… Тя отиде до креслото, където бе оставила покривката, която изработваше, но вместо нея взе списанието. От неделята, по-точно от минутата, в която Лиам й предяви своя ултиматум, тя не можеше да работи. Днес бе четвъртък.
Ела у дома в четвъртък вечерта… Ако не дойдеш, аз няма да те търся.
Тя се опита да му се разсърди, но не успя. Много добре разбираше защо й бе казал това. И не го винеше. И двамата бяха твърде стари, за да играят разни игри.
Девет и трийсет и четири… Лили се замисли за Кевин, който спеше в спалнята на долния етаж. Приятно й бе да заспива, като знаеше, че сега живее под един покрив със сина си. Като се срещаха в коридорите, си разменяха усмивки и си казваха по няколко думи. Някога това щеше да й се стори като върха на мечтите й. А сега не й бе достатъчно.
Девет и трийсет и пет… Лили прелистваше страниците на списанието, но скоро се отказа и започна да кръстосва стаята. Каква бе ползата от житейските уроци, ако не им обръщаше внимание?
В десет и половина се съблече неохотно и си облече нощницата. Легна в леглото и се загледа в страниците от книгата, която само преди седмица четеше с увлечение. Сега не можеше да си спомни нищо от нея. Лиам, толкова ми липсваш… Той беше най-забележителният от всички мъже, които бе познавала, но и Крейг беше ярка личност. Обаче я бе направил нещастна.