Пресегна се през леглото и изключи лампата. Нейният свят никога не й се бе струвал толкова малък, а леглото — така самотно.
Еди Дилард се оказа едър, весел и добродушен, но грубоват мъжага, от онези, които се кичат със златни верижки, оригват се шумно, чешат се по чатала и носят в джоба си тлъста пачка долари, захванати с блестяща щипка.
— Ти си готин пич, Кев. Нали, Лари? Кев е нашият човек, какво ще кажеш? — обяви той гръмко за начало.
— О, да — съгласи се Лари. — Кев е мъж на място.
Дилард и брат му бяха пристигнали късно същата сутрин с един черен джип. Сега двамата седяха край кухненската маса, лапаха лакомо сандвичи със салам, прокарваха ги с бира и шумно се оригваха. Еди беше във възторг от перспективата да стане собственик на рибарски лагер, а Лари с нетърпение очакваше момента, когато ще се развихри като управляващ. За ужас на Моли, двамата братя гледаха на сделката като сигурна работа.
Еди обяви, че ще направи от лагера място, където мъжете ще могат да разпускат, да си качват краката на масата и поне за малко да се измъкнат изпод чехъла на жените си. При това смигна многозначително, с което даде да се разбере, че нито една жена не може да държи под чехъла си Еди Дилард.
Моли едва се сдържа да не повърне. Вместо това натика миниатюрния френски сапун в една от плетените кошнички за тоалетни принадлежности, които окачваха в баните. Не можеше да реши кого ненавижда повече — Еди или отвратителния му брат Лари, който планираше да живее в голямата къща, докато управлява бъдещия рибарски лагер.
Младата жена стрелна сърдит поглед към съпруга си, който се бе облегнал на стената с бутилка бира в ръка. Поне той нито веднъж не се оригна. Когато братята пристигнаха, Кевин се опита да се избави от присъствието й, но не успя.
— Е, Лари — продължи Еди, — колко според теб ще ни струва пребоядисването на тези изрисувани бунгала, на които само им липсват по едни финтифлюшки?
Моли изпусна малкото шишенце с течен шампоан.
— Бунгалата са боядисани съвсем наскоро. И са много красиви.
Еди като че ли беше забравил за присъствието й. Лари се засмя и поклати глава.
— Не се обиждай, Маги, но т’ва тук ще е рибарски лагер, а момчетата не обичат захаросани цветове. Ще боядисаме всичко в кафяво.
Еди посочи към Лари с бутилката си.
— Ще боядисаме само онези, които са в средата, около онова там, как му викате… онази поляна. Останалите просто ще съборим. Много скъпо ще ни излезе поддържането им.
На Моли й секна дъхът. „Полските кремове“ не бяха на поляната. Щяха да срутят кокетното бунгало в розово, синьо и жълто. Заряза кошничките с тоалетните принадлежности.
— Не можете да разрушите бунгалата! — извика тя. — Те са толкова отдавна тук. Те…
— Тук има добри условия за риболов — прекъсна я Кевин, като я изгледа намръщено. — Езерото гъмжи от големи и средни костури, мрени, шарани. Чух как един младеж в градчето се хвалеше, че миналата седмица уловил четирикилограмова щука.
Еди се тупна по корема и се оригна.
— Нямам търпение да дочакам деня, в който ще седна в лодката.
— Това езеро е много малко за това, което искате — започна да настоява Моли отчаяно. — Освен това тук има много строги ограничения за мощността на извънбордовите двигатели. Дори не може да се пързаляте с водни ски.
Кевин я изгледа сърдито.
— Едва ли Еди предвижда тук да се провеждат състезания с водни ски.
— Никакви водни ски. Само риболов. Изритваш ги рано сутрин от леглото, връчваш на всеки термос с кафе, кесия с понички, малко бира, сетне ги изпращаш на езерото, докато още не се е вдигнала мъглата. Връщат се след два часа, хапват, пийват биричка, дръпват му една дрямка, после чукват някой и друг билярд…
— Мисля, че билярдната маса ще я поставим точно тук — посочи Лари към салона. — Заедно с голяма плазма. А като съборим стените между стаите, всичко ще бъде подръка — билярдната маса, телевизорът, барът и магазинът за риболовни такъми и стръв.
— Магазин за стръв… Ще има магазин за стръв в къщата?
— Моли — заговори Кевин предупредително, а Еди го изгледа съчувствено. Куотърбекът се намръщи и присви очи сърдито. — Може би ще е по-добре да отидеш да провериш какво прави Ейми.
Но тя не му обърна внимание и насочи целия си плам към Еди.
— Хората идват тук от години. Лагерът трябва да остане такъв, какъвто е сега. Също и пансионът. Този дом е пълен с прекрасни старинни вещи и всички са отлично запазени. Лагерът дори носи печалба. — Не беше кой знае каква, но поне стигаше, за да се плащат разноските.