Той се спря.
— К’во искаш да кажеш?
Тя задържа фенерчето, насочено надолу към тревата.
— Искам да кажа, че не те мами нарочно, а просто не иска да забелязва някои неща.
— Мами ме? Дяволите да го вземат, к’ви ги дрънкаш?
— Зная, че си мислиш, че днес на обяда се държах глупаво, но аз се надявах да се вслушаш в думите ми, и тогава можехме да избегнем това…
Моли отново закрачи.
— К’во да избегнем? Я по-добре ми кажи к’во става тук, госпойце.
— По-добре е да ти го покажа.
По пътя до езерото Еди се препъна още няколко пъти. Дърветата се поклащаха от вятъра. Тя притисна ръце към гърдите си.
— Никак не ми е приятно, че именно аз ще ти го покажа, но има… проблем с езерото.
— К’ъв проблем?
Моли освети бавно с фенерчето водата по края и мокрия пясък по брега, докато не откри това, което й бе нужно. Мъртви риби се поклащаха във водата.
— К’во, по дяволите…
Моли още веднъж насочи лъча на фенерчето към сребристобелите кореми на рибите, преди отново да го отмести към брега.
— Еди, много съжалявам. Зная колко много си мечтал да имаш рибарски лагер, но рибата в езерото измира.
— Измира?
— Заради екологична катастрофа. Токсични води изтичат във водата от таен погреб на химически отпадъци. За да се разреши този проблем, ще са необходими много милиони долари, а градчето няма толкова пари. И тъй като местната икономика зависи изцяло от туризма, никъде не се споменава какво става тук. Никой няма да признае публично, че има много сериозен проблем.
— Мамка му! — Еди грабна фенерчето от ръката на Моли и освети отново мъртвата риба. После избухна: — Не мога да повярвам, че Кев ми е погодил такъв номер!
Това беше най-уязвимото място в плана й. Опита се да спаси положението с кратко, но драматично представление.
— Той отказва да признае истината, Еди. Отрича я. Ужасно е, наистина е ужасно! Това е домът от детството му, последната връзка с родителите му и той просто отказва да се примири с факта, че езерото умира. Затова се опитва да се самозалъгва, че това не е истина.
— А как си обяснява проклетата мъртва риба!
Въпросът беше много добър и тя се постара да отговори достойно.
— Просто не слиза тук долу, до водата. Толкова е тъжно. Отричането му е толкова дълбоко, че… — Тя сграбчи ръката му и развихри докрай неподозирания си талант на драматична актриса. — О, Еди, зная, че е несправедливо да те моля за това, но как мислиш…? Не може ли просто да му кажеш, че си размислил и се отказваш от покупката на лагера, но без да му търсиш сметка? Кълна ти се, че той не се е опитал да те измами нарочно. И адски много ще страда, ако си мисли, че неволно е разрушил приятелството ви.
— Да, ами… предполагам, че точно това е направил.
— Той не е добре, Еди. Проблемът е психически. Като се върнем в Чикаго, непременно ще го заведа при психиатър.
— Мамка му! — въздъхна Еди. — А какво ще стане с футбола? Че това ще сложи край на всичко!
— Ще му намеря спортен психиатър.
Еди, който съвсем не беше глупак, започна да разпитва Моли за подземното хранилище на токсични отпадъци. Тя му надрънка всякакви небивалици, като използва всички бомбастични термини, които успя да си припомни от репликите на Джули и Робъртс в „Ерин Брокович“, а останалите измисли. Когато свърши, заби нокти в дланите си и зачака.
— Сигурна ли си за всичко това?
— Искаше ми се да не бях.
Еди запристъпва от крак на крак и накрая въздъхна.
— Благодаря ти, Маги. Повярвай ми, оценявам жеста ти. Ти си готин човек.
Моли бавно издиша въздуха, който сдържаше досега.
— Ти също, Еди. Ти също.
Бурята се развихри малко след като Моли се строполи в леглото, но тя бе толкова уморена, че почти нищо не чуваше. Събуди се чак на сутринта от бясно блъскане по вратата. Разсеяно примигна и погледна часовника. Минаваше девет! Беше забравила да настрои часовника и никой не я беше събудил. Кой е приготвил закуската?
— Моли!
— Ох, ох…
Ру нахлу жизнерадостно в стаята, последван от Кевин, смръщен като буреносен облак. Дотук с надеждите й, че ще й се размине. Сигурно Еди му бе разказал всичко и сега тя щеше да си получи заслуженото.
Седна в леглото. Може би щеше да успее да му отвлече вниманието.
— Почакай само да си измия зъбите, войниче, и ще те отведа в рая.
— Моли… — изръмжа той тихо, но в гласа му прозвуча заплашителната нотка на разярен съпруг, очакващ обяснение.