— Трябва да отида да пишкам! — Тя скочи от леглото, стрелна се покрай него, шмугна се в банята и затръшна вратата зад себе си.
Кевин удари с длан по дървото.
— Веднага излизай оттам!
— След минута. Искаш ли нещо?
— Да. Определено искам нещо. Искам обяснение!
— О? — Младата жена стисна очи в очакване на най-лошото.
— Искам да ми обясниш защо из езерото ми се носи проклета риба тон! При това мъртва!
23
„Истина е. Момчетата не мислят по същия начин, както момичетата. И там се коренят всички беди.“
О, боже…
Моли остана в банята колкото можа повече — изми си зъбите, наплиска с вода лицето си, опъна си горнището, отвърза и завърза отново шнура на долнището на пижамата. Почти очакваше Кевин да нахлуе в банята, но очевидно той не виждаше смисъл, тъй като прозорецът бе закован и единственият изход беше през вратата, която щеше да я заведе право в ръцете му.
При тези обстоятелства нямаше смисъл да се мотае по-дълго и да си взема вана. Освен това беше крайно време да се изправи пред справедливия му гняв и да понесе достойно наказание за действията си.
Моли открехна леко вратата само и го видя, облегнат на срещуположната стена, готов да се нахвърли срещу нея.
— Ъ… какво каза?
— Ще бъдеш ли така любезна да ми обясниш — процеди той, — защо днес, като се разхождах по брега след закуска, видях в езерото да плава мъртва риба тон?
— Може би е настъпила промяна в миграционния път на рибите?
Той я сграбчи за ръката и я повлече към предната стая. Ставаше все по-зле. В спалнята поне имаше някакъв шанс да се справи с него.
— Сериозно се съмнявам, че миграционният път се е променил толкова много, че една морска риба да стигне до сладководно езеро!
Бутна я на дивана.
Миналата нощ трябваше да се върне при езерото и да излови рибата, но тя предположи, че до сутринта мъртвите риби ще са потънали. И може би точно това щеше да се случи, ако не се беше разразила бурята.
Е, стига увъртания. Време беше за справедливо възмущение.
— Ама… наистина, Кевин, само защото съм по-умна от теб, това още не означава, че зная всичко за рибите.
Вероятно не беше най-добрата стратегия, защото, когато заговори, тонът му бе смразяващ.
— Можеш ли да ме гледаш в очите и да продължаваш да твърдиш, че не знаеш как тази риба тон е попаднала в езерото?
— Ами…
— Или, че нямаш представа защо Еди Дилард ме събуди почти на разсъмване, за да ми съобщи, че няма да купи лагера?
— Наистина ли?
— А какво мислиш, че ми каза той на раздяла?
— Може би: „Ти си готин пич, Кев“?
Веждите му се извиха нагоре, а гласът му стана тих като стъпките на убиец.
— Не, Моли, не позна. Каза: „Нужна ти е помощ, човече“. — Съпругата му потръпна. — Какво искаше да каже, как мислиш?
— Я повтори — какво точно ти каза? — изграчи тя.
— По-скоро искам да узная ти какви си му ги наприказвала?
Явно се налагаше да прибегне до тактиката на хлапетата Кейлбоу.
— Защо мислиш, че аз съм казала нещо? Сякаш тук няма други, освен мен. Може да е бил Трой, Ейми, Шарлот Лонг. Или някой друг. Не е честно, Кевин. Всеки път когато тук се случи нещо, обвиняваш мен.
— И защо е така?
— Нямам представа.
Той се наведе, сложи ръце на коленете й и приближи застрашително лицето си на сантиметри от нейното.
— Защото разбрах номера ти. Имах цял ден на разположение за това.
— Е, аз пък нямах. — Моли облиза устните си и се зае да изучава меката долна част на ухото му, безупречна, както цялото му тяло, с изключение на малкия червен белег от ухапване, за който бе сигурна, че беше виновна лично тя. — Кой сервира закуската тази сутрин?
— Аз — отвърна Кевин спокойно, но не охлаби натиска върху коленете й. Определено нямаше да й позволи да стане от дивана. — После дойде Ейми и ми помогна. Свърши ли с шикалкавенето?
— Не… да… не зная! — Опита се да помръдне краката си, но не успя. — Просто не исках да продадеш лагера. Това е всичко.
— Кажи ми нещо, което не зная.
— Еди Дилард е пълен идиот.
— И това го зная. — Той се изправи, но не се отдръпна. — Какво още криеш в пазвата си?
Моли се опита да се надигне, за да му покаже, но тялото му я притискаше. Близостта му толкова я възбуди, че й идеше да се разкрещи.