— И след като го знаеш, как можа да постъпиш така? Да слушаш най-безучастно как ще боядиса всички бунгала в кафяво? Как ще събори това бунгало… — бунгалото, в което стоиш в момента! — и ще превърне пансиона в магазин за стръв и рибарски такъми?
— Еди щеше да направи всичко това само ако му бях продал лагера.
— Ако ти… — Тя промуши ловко краката си покрай него и скочи от дивана. — За какво говориш? О, боже, Кевин, какво искаш да кажеш?
— Първо искам да чуя за рибата тон.
Моли преглътна мъчително. Нямаше какво да се прави. Още когато обмисляше плана си, знаеше, че в края на краищата ще трябва да признае истината. Само се надяваше да не е толкова скоро.
— Добре — промърмори младата жена, но за всеки случай отстъпи с няколко крачки назад. — Вчера купих малко от замразената риба на пазара, хвърлих я в езерото, а през нощта събудих Еди и го заведох да я види.
Последва кратка пауза.
— И какво точно му каза?
Тя заби поглед в лакътя му и заговори колкото можа по-бързо.
— Казах му, че наблизо има подземен склад за опасни химически отпадъци и разни отрови, които се просмукват във водата и убиват рибата.
— Подземен склад за химически отпадъци?
— Ъхъ.
— Подземен склад за химически отпадъци?
Моли бързо отстъпи с още една крачка.
— Не може ли да говорим за нещо друго?
О, боже, очите му светят с всички нюанси на лудостта.
— И заклетият рибар Еди не забеляза, че морска риба плува в сладководно езеро?
— Беше тъмно, пък и не му дадох възможност да ги огледа по-внимателно.
Направи още крачка назад. Но Кевин контрира и направи една напред.
— И как обясни старанията ми да му пробутам лагер на брега на заразено езеро!
Тук вече нервите й не издържаха.
— Престани да ме гледаш така!
— Сякаш искам да те стисна за гърлото и да те удуша?
— Само дето не можеш, защото съм сестра на шефа ти.
— Последното означава само, че трябва да измисля нещо, което да не оставя следи.
— Секс! Някои двойки смятат, че сексът е най-добрият начин да изгладят противоречията си.
— А ти откъде знаеш? Няма значение, вярвам ти. — Кевин я улови за деколтето на горнището.
— Ъ… Кев… — Моли облиза устни и се взря в тези блестящи зелени очи.
Пръстите му се плъзнаха по дупето й.
— Искрено те съветвам да не ме наричаш така. И също толкова искрено те предупреждавам да не се опитваш да ме спреш, защото наистина, наистина трябва някак си да си излея гнева. — Притисна я здраво към себе си. — А всичко друго, което ми идва на ума, ще ме вкара в затвора.
— Д-добре. Това е справедливо. — Щом остане гола, ще разкаже за разговора с Еди.
Но после устните му се впиха в нейните и всички мисли излетяха от главата й.
Кевин нямаше търпение да съблича своите дрехи, но свали нейните, после затръшна и заключи вратата на спалнята, в случай че на някого от малките Кейлбоу му хрумне да се отбие при леля Ем.
— На леглото. Веднага.
О, да. Изпълни заповедта колкото можа по-бързо.
— Разтвори си краката.
Да, сър.
— По-широко.
Тя ги разтвори още няколко сантиметра.
— Не ме карай да повтарям.
Моли вдигна коленете си. Никога повече нямаше да изпита същото. Никога повече нямаше да се чувства в пълна безопасност с опасен мъж.
Чу как спусна ципа. И грубо ръмжене:
— Как го искаш?
— О, млъквай! — Тя протегна ръце. — Млъквай и ела тук.
И след миг усети познатата тежест на тялото му. Още беше бесен, знаеше го, но гневът не му попречи да я докосва по всички тайни местенца, които жадуваха за ласките му.
Гласът му беше плътен и дрезгав, а топлият му дъх раздвижи един кичур до ухото й.
— Подлудяваш ме. И го знаеш, нали?
Тя притисна буза към коравата му челюст.
— Зная. Съжалявам.
Той добави по-тихо и напрегнато:
— Това не може… ние не можем да продължаваме…
Моли прехапа устни и го притисна здраво.
— И това го зная.
Кевин може би не разбираше, че това им е за последен път, но тя го знаеше. Проникна в нея дълбоко и яростно, точно както й харесваше. Тялото й се изви. Нагоди ритъма си към неговия и му се отдаде докрай. Само още веднъж. За последен път.