Обикновено, след като всичко свършеше, той я притегляше върху гърдите си и двамата дълго оставаха така, сгушени един до друг, и разговаряха. Кой е бил по-страхотен — той или тя. Кой е вдигал повече шум. Или защо списание „Гламър“ е по-добро от „Спорт Илюстрейтид“. Но тази сутрин не им беше до такива забавления. Кевин се отдръпна от нея, а Моли се шмугна в банята, за да се измие и преоблече.
Въздухът още бе влажен от среднощната буря и тя си облече една фланелка върху горнището на пижамата. Кевин я чакаше на остъклената веранда, а Ру лежеше в краката му. От чашата с кафе се издигаше пара и той се взираше в гората. Младата жена леко настръхна, въпреки плътната фланелка.
— Готов ли си да чуеш останалото?
— Предполагам, че да.
Моли се насили да го погледне в очите.
— Казах на Еди, че макар да продаваш това място, ти все още си емоционално привързан към него и не можеш да понесеш мисълта, че езерото загива. Поради това упорито отричаш истината, че е замърсено. И че не си се опитвал съзнателно да го измамиш; просто не зависи от теб.
— И той повярва на всичко това?
— Той е тъп като галош, а аз съм много убедителна. — След това довърши разказа си за случилото се тази нощ. — После му казах, че имаш сериозен психически проблем — наистина много съжалявам за това — и обещах, че ще те заведа при най-добрия психиатър.
— Психически проблем?
— Само това можах да измисля.
— Освен това, как да ме изриташ от бизнеса? — Кевин така рязко тръшна чашата на масата, че кафето се разплиска.
— Никога не бих направила подобно нещо.
— И защо не? А кой ти даде право да се месиш в живота ми?
— Никой. Но…
Той беше доста търпелив, но сега нервите му не издържаха.
— Какво общо имаш ти с това място?
— Не става дума за мен, Кевин, а за теб! Ти си изгубил родителите си и си решил да държиш Лили на разстояние. Нямаш нито братя, нито сестри, нито други роднини. Изобщо нямаш семейство. Нима не разбираш колко е важно да запазиш наследството си? Та този лагер олицетворява всичко това!
— Не ме интересува наследството! И повярвай ми, притежавам доста повече от този лагер!
— Само се опитвам да ти кажа, че…
— Имам милиони долари, които не съм бил толкова глупав, че да даря — да не споменаваме колите, луксозния дом и пакет от акции, които за дълго ще ми осигурят охолен живот. А можеш ли да се досетиш какво имам още? Имам кариера, която няма да ми откраднат дори цяла армия егоистични филантропи.
Моли стисна юмруци.
— Какво имаш предвид?
— Я ми обясни едно нещо. Обясни ми защо си вреш носа в моите работи, вместо да се погрижиш за твоите?
— Грижа се за тях.
— Кога? От две седмици заговорничиш и плетеш интриги за спасяването на този лагер, вместо да използваш енергията си по предназначение. Кариерата ти отива по дяволите. Кога ще започнеш да се бориш за твоето зайче, вместо да си заравяш главата в пясъка?
— Това не е вярно! Сам не знаеш какви ги говориш.
— Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че си толкова обсебена от моя живот и този лагер, защото не желаеш да се замислиш за това, което трябва да направиш със своя живот.
Как се бе изхитрил да прехвърли топката в нейната половина?
— Ти нищо не разбираш. „Дафни се претъркулва“ е първата ми книга от новия договор. Издателството няма да приеме втората ми книга, ако не направя поправки.
— Просто не ти достига смелост.
— Не е вярно! Направих всичко, за да убедя редакторката си, но от „Бърдкейдж Прес“ не отстъпват нито на сантиметър.
— Хана ми разказа сюжета на „Дафни се претъркулва“. Каза, че това е най-хубавата ти книга. Жалко, че тя ще е единственото хлапе, което е имало възможност да я прочете. — Посочи към тетрадката, която Моли бе оставила на дивана. — А това тук са идеите за новата ти книга „Дафни отива на летен лагер“.
— Откъде знаеш за…
— Не си единствената, която си вре носа в чуждите работи. Прочетох черновата. Като оставим настрана несправедливото отношение към язовеца, това ще е поредният ти хит. Само че никой няма да я отпечата, ако не изпълниш исканията на издателя. А ти правиш ли го? Не. Решаваш ли проблемите? Не. Вместо това се носиш по течението в някакъв свой измислен приказен свят, където всички твои беди ти се струват нереални, а само моите са истински.
— Ти не разбираш!