— Помисли няколко секунди и се обзалагам, че ще разбереш.
Е, това вече й дойде в повече! Той беше тъпанарят, а не тя!
— Опитваш се да отвлечеш вниманието ми, за да не започна да изброявам твоите издънки.
— Никакви издънки нямам. Или поне нямах, докато не те срещнах.
— Нима? — Каза си, че е най-разумно да замълчи, че сега не му беше времето, но всичко, което толкова дълго бе трупала в себе си, изведнъж се изля. — А какво ще кажеш за това, че бягаш от всякаква емоционална обвързаност като дявол от тамян?
— Ако намекваш за Лили…
— О, не. Това би било прекалено просто. Дори едно глупаво магаре като теб може да го разбере. Защо не разгледаме нещо по-сложно?
— Наистина, защо не?
— Ти си трийсет и три годишен, богат, средно интелигентен, с външността на гръцки бог и определено си хетеросексуален. Но какво куца в картинката? О, да, спомних си… Никога досега не си имал дълготрайна и сериозна връзка с жена.
— А, това ли било… — Кевин небрежно приседна на един стол до масата.
— Няма ли все пак да го обясниш?
— А ти откъде знаеш, че е истина?
— От клюките, разпространявани от твоите съотборници, вестниците, от статията за нас в списание „Пийпъл“. Ако някога си имал сериозна връзка, трябва да е било през втората ти година в гимназията. В живота ти е имало много жени, но нито една не се е задържала.
— Има една, която се задържа прекалено дълго!
— И виж само какви жени си избираш. — Моли подпря длани върху масата. — Избираш ли умни жени, които да имат шанс да те заинтригуват? Или уважавани жени, които да споделят с теб поне някой от твоите — и да не си посмял да спориш с мен за това — закостенели консервативни принципи? Е, изненада, изненада! Няма такива.
— Ето, пак започна да ми опяваш за чужденките. Кълна се, че си обсебена.
— Добре, да оставим чужденките и да разгледаме само американките, с които се е срещал нашият ПС. Купонджийки с твърде много грим и оскъдно облекло. Безмозъчни кукли, които лигавят яките на ризите ти с червилото си и не са влизали в класна стая, откакто са се научили да събират и изваждат.
— Преувеличаваш.
— Не разбираш ли, Кевин? Ти нарочно избираш жени, с които няма как да имаш истинска, дълготрайна връзка.
— И какво от това? Аз искам да се посветя изцяло на кариерата си, а не да се правя на клоун, за да ощастливя някоя жена. Освен това съм само на трийсет и три. Още не съм готов за сериозна връзка.
— По-скоро не си готов да пораснеш.
— Аз ли?
— А после се появи Лили.
— Ето, започва се…
— Тя е страхотна. И макар ти да се постара максимално, за да я отблъснеш, жената не си тръгна. Чака да се вразумиш. Тя ти е майка, Кевин, с нея можеш да спечелиш всичко и няма какво да изгубиш, ала ти не желаеш да й отредиш дори едно малко ъгълче в живота си. Вместо това се държиш като капризен хлапак. Не го ли разбираш? По свой начин и ти си толкова деформиран, колкото и аз, заради възпитанието си.
— Не е вярно.
— Моите рани са по-разбираеми. Израснах без майка, с властен и равнодушен баща, докато ти си имал двама родители, които са те обичали. Но те са ти били толкова чужди, че никога не си изпитвал истинска привързаност към тях и все още се чувстваш виновен за това. Повечето хора просто биха загърбили всичко това, но пък и повечето хора не са толкова чувствителни като теб.
Кевин скочи рязко от стола.
— Глупости! Аз съм достатъчно корав, госпожо, не го забравяй.
— Е, да, външно си суров, но вътрешно си мек като памук. И също като мен се боиш да не се провалиш в живота.
— Ти нищо не знаеш за мен!
— Зная, че сред хиляда мъже няма да се намери някой, който да се почувства задължен да се ожени за някаква откачалка, вмъкнала се най-нахално в леглото му, дори да е роднина на шефа му. Дан и Фийби може и да са те притиснали, но ти можеше много лесно да се измъкнеш, ако им бе казал истината. И не само, че не го стори, но и ме накара да се закълна, че и аз ще си мълча. — Пъхна измръзналите си ръце в ръкавите на фланелката. — А как само се грижеше за мен, когато пометнах.
— Всеки на мое място…
— Не, не всеки би сторил това, но на теб ти се иска да вярваш в това, защото се боиш от всяка емоция, която не е свързана с футбола.
— Пълни дивотии!
— Извън игрището ти усещаш, че нещо ти липсва, че не всичко в живота ти е наред, но се страхуваш да погледнеш истината в очите. По типичния за теб невротичен и незрял маниер смяташ, че има нещо сбъркано в теб, което ще ти попречи да откриеш какво не е наред. Не си имал нормална връзка дори с родителите си, така че как би могъл да общуваш по-продължително с някой друг? Много по-лесно е да се посветиш изцяло на поредната футболна победа.