— Продължително общуване? Я почакай! За какво всъщност говорим?
— За това, че ти е крайно време да пораснеш и да поемеш някои реални рискове.
— Не мисля така. Мисля, че зад всички тези дрънканици се крие нещо повече.
До този момент Моли не бе осъзнала това, но той някак си бе успял да проумее нещата преди нея. Сега осъзна, че съпругът й беше прав, но бе прекалено късно. Прималя й.
— Ти май говориш за продължителни отношения между нас двамата.
— Ха!
— Това ли искаш, Моли? Да превърнеш брака ни в истински?
— С един мъж, чието емоционално развитие е застинало на нивото на дванайсетгодишно хлапе? С един мъж, който едва забелязва собствената си майка? Не съм чак толкова отчаяна, че да съсипя живота си.
— Нима?
— За какво намекваш? Че съм влюбена в теб? — Искаше да го уязви, но по смаяното му изражение разбра, че бе отгатнал истината. Краката й омекнаха. Приседна на края на дивана люлка, докато се мъчеше да измисли как да се измъкне от конфузната ситуация, но беше толкова емоционално изтощена, че мозъкът й блокира. А и какъв бе смисълът да отрича, след като не можеше да го заблуди? Вдигна глава и заговори: — И какво от това? Озовах се в задънена улица, но не съм толкова глупава, че да продължавам в грешната посока.
Той се взираше толкова смаяно в нея, че за миг Моли го намрази.
— Ти си влюбена в мен.
Устата й пресъхна. Ру се потърка в глезените й и заскимтя. Искаше да отвърне, че това е поредният вариант на увлечение по знаменитостите, но не можа.
— Голяма работа — пророни тя смутено. — И ако си въобразяваш, че ще плача безутешно, притисната до гърдите ти, само защото не отговаряш на чувствата ми, дълбоко се лъжеш. Не моля за ничия любов.
— Моли…
Възненавидя го за съжалението, което долови в гласа му. Отново не бе оправдала очакванията. Не беше достатъчно умна, красива или достатъчно специална, за да спечели любовта на един мъж.
Стига!
В гърдите й изригна изгарящ гняв, ала този път Кевин не беше виновен. Повдигаше й се от собствената й неувереност. Преди малко бе обвинила него, че не желае да порасне, но той не беше единственият. Нямаше нищо сбъркано в нея и тя не можеше да продължи да живее с мисълта, че има. Ако съпругът й не отвръщаше на чувствата й, толкова по-зле за него.
Скочи от дивана люлка.
— Тръгвам си днес с Дан и Фийби. Аз и моето разбито сърце се връщаме в Чикаго. И знаеш ли какво? И аз, и то ще го преживеем.
— Моли, не можеш да…
— Млъкни, преди съвестта ти отново да е надигнала глава. Ти не си отговорен за моите чувства, ясно ли е? Вината не е твоя и затова не си длъжен да поправяш нещо. В живота всичко се случва.
— Но… съжалявам. Аз…
— Млъквай. — Изрече го спокойно, защото не искаше да си тръгва изпълнена с гняв. Пристъпи внезапно към него и сякаш отстрани видя как ръката й се протяга към бузата му. Харесваше й да усеща с върховете на пръстите си гладката му кожа. Обичаше го, въпреки всичките му недостатъци. — Ти си добър човек, Чарли Браун53, и аз ти желая всичко най-хубаво.
— Моли, аз не…
— Хей, нали няма да започнеш да ме молиш да остана? — Насили се да се усмихне и се отдръпна от него. — Хубавите неща все някога свършват и нищо не може да се направи. Хайде, Ру, да потърсим Фийби.
24
„Това е един вълчи свят, в който заек изяжда заека.“
Моли издържа пътуването до Чикаго единствено благодарение на присъствието на децата. Винаги й беше трудно да крие чувствата си от сестра си, но този път бе длъжна да го направи. Не биваше да влошава и без това напрегнатите отношения между Фийби, Дан и Кевин.
Апартаментът й, необитаван от близо три седмици, бе задушен и прашен. Ръцете я сърбяха да се втурне да мие и търка, но чистенето можеше да почака до утре. В компанията на Ру, който ситнеше пред нея, младата жена отнесе куфарите в кътчето, служещо й за спалня, а после слезе по стъпалата и отиде до бюрото, където държеше черната пластмасова кутия с документите.
Седна на пода по турски, извади от кутията последния договор с „Бърдкейдж Прес“ и прелисти страниците. Точно както си мислеше.
53
Главен герой от поредицата карикатури на Чарлс М. Шулц, появили се за първи път през 1947 г.; симпатичен загубеняк, непоколебим инат, но подвластен на своите слабости. — Бел.прев.