На връщане младата жена на няколко пъти спря, за да купи хранителни продукти, сетне сви по крайбрежната магистрала и продължи на север към Еванстън. В този час от деня трафикът не беше претоварен и пътят й отне по-малко време от обичайното. Сега живееше в една доста стара сграда с фасада от кафяв пясъчник. Ох, колко ненавиждаше неугледния апартамент на втория етаж, откъдето се виждаше само контейнерът за смет на съседния тайландски ресторант. Но това място бе единственото, което можеше да си позволи и където разрешаваха да има куче.
Опита се да не мисли за малкия си мансарден апартамент, където вече живееха други хора. В Еванстън нямаше много преустроени мансардни апартаменти и не липсваха желаещи да купят жилището й, така че тя знаеше, че бързо ще го продаде. Но все пак не очакваше, че ще стане за по-малко от двайсет и четири часа. Докато още се оформяха документите, новите собственици й изплатиха допълнителна сума по договора за пренаемане, тъй като искаха да се нанесат незабавно. На Моли й се наложи спешно да си потърси ново жилище и след доста обиколки се озова в тази мрачна и неприветлива сграда. Но имаше пари да върне аванса и да плати сметките.
Паркира на две пресечки от новата си квартира, защото собственикът, истински Слидерин, ограбваше наемателите с такса от седемдесет долара на месец за паркинга до сградата. Докато Моли се изкачваше по изронените стъпала, силното тракане от надземната железница отекна почти под прозорците. Ру я посрещна с радост на вратата, но тутакси побягна назад по износения линолеум, завря се в кухнята и залая оглушително срещу мивката.
— О, не! Пак ли?
Апартаментът беше толкова тесен, че нямаше място за книгите й, затова трябваше да се промъкне покрай кашоните, струпани пред мивката в кухнята. Открехна предпазливо вратата под мивката, надникна вътре и потръпна. В капана беше уловена поредната мишка. Третата за последните няколко дни.
Дали да не напише статия за списание „Чик“ със заглавие „Защо момчетата, които ненавиждат дребните животинчета, невинаги се оказват негодници“? Току-що бе изпратила последната си статия, чието първоначално заглавие беше „Закуска, от която той няма да си изповръща червата: разбъркай неговия мозък с твоите яйца“. Но преди да пъхне ръкописа в плика, все пак разумът надделя и го замени с: „Най-добрият начин да започнете деня“.
Всеки ден пишеше. Колкото и да бе съсипана и нещастна, този път не се предаде и не се сви в леглото, както след помятането. Вместо това се опитваше да се пребори с болката и да продължи напред. Но празнотата в сърцето й бе огромна.
Кевин й липсваше толкова много. Всяка нощ лежеше в леглото, взираше се в тавана и си спомняше как ръцете му я обгръщаха. Но не беше само сексът. Той я разбираше по-добре, отколкото самата тя се разбираше, и във всяко отношение беше нейната сродна душа. Освен в едно: не я обичаше.
Моли въздъхна тежко, остави настрани чантата си и взе градинските ръкавици, които бе купила заедно капана за мишки. Хвана внимателно дръжката на малката клетка. Поне нейното зайче бродеше свободно и щастливо в киберпространството. Не беше като този нещастен гризач.
Моли изписка, когато подплашената мишка се замята в капана:
— Моля те, недей. Само кротувай. Обещавам ти, че ще те пусна в парка, преди да се усетиш. — Защо нямаше нито един мъж точно когато толкова се нуждаеше от помощ?
Сърцето й се сви от още един болезнен спазъм. Онази двойка, наета от Кевин, сигурно вече е пристигнала в лагера, така че той се е прибрал в града, за да купонясва със своите чуждестранни красавици. Моля те, Господи, не му позволявай да спи с някоя от тях. Или поне да не е толкова скоро.
Лили бе оставила няколко съобщения на телефонния й секретар. Искаше да знае дали всичко при Моли е наред, но младата жена още не й бе отговорила. Какво би могла да й каже? Че се е наложило да си продаде мансардния апартамент? Че има непреодолими различия с издателя си? Че сърцето й е разбито завинаги? Сега поне можеше да си позволи да наеме адвокат, който да я отърве от договора с „Бърдкейдж Прес“, а след това щеше да си потърси друго издателство.
Като държеше капана колкото можеше по-настрани, Моли извади ключа от чантата си и тръгна към вратата. Но точно в този момент домофонът звънна. Мишката вече бе разлюляла нервите й и тя едва не подскочи от уплаха.