— Момент! — извика.
Без да изпуска капана, заобиколи поредния кашон с книги и отвори вратата. Хелън се втурна в коридора.
— Моли, ти избяга, преди да успеем да се договорим. О, господи!
— Хелън, запознай се с Мики.
Редакторката притисна ръка към гърдите си. Лицето й пребледня.
— Това… го държиш в дома си?
— Не точно. — Моли остави капана върху кашона с книгите, но това никак не се хареса на Ру. — Тихо, напаст такава! Опасявам се, че моментът никак не е подходящ за визита, Хелън. Налага се да отида в парка.
— Водиш тази гадина на разходка?
— Ще я освободя.
— Аз ще… ще дойда с теб.
При други обстоятелства, Моли навярно би се изпълнила с леко злорадство да види винаги елегантната и самоуверена редакторка толкова потресена и объркана, но проклетата мишка здравата я бе разстроила. Като държеше капана по-далеч от себе си, тя излезе от сградата и пое по задните улички в Еванстън към парка край езерото. Хелън, в черния си костюм, на високи токчета, беше плувнала в пот и се препъваше във всяка дупка, но Моли не я бе канила на разходка, така че не изпитваше нито капка жалост и състрадание.
— Не знаех, че си се преместила — заговори редакторката задъхано зад нея. — За щастие, срещнах бившия ти съсед и той бе така любезен да ми даде новия ти адрес. Н-не може ли да пуснеш това същество някъде по-наблизо?
— Не, защото не искам да намери пътя за връщане.
— А защо не си купиш по-надежден капан? Който да го убие веднага.
— За нищо на света.
Въпреки че беше делничен ден, в парка беше пълно с колоездачи, студенти с ролкови кънки и деца. Моли накрая намери една полянка, остави капана на тревата и протегна нерешително ръка към резето на вратичката. Веднага щом я отвори, Мики изскочи на свобода.
Право към Хелън.
Редакторката нададе сподавен вопъл и скочи със завидна ловкост на близката пейка. Мики изчезна в храсталака.
— Ужасни същества! — По-възрастната жена се свлече върху пейката.
Коленете на Моли се подгъваха и тя също се отпусна на пейката. Отвъд парка езерото Мичиган се простираше чак до хоризонта. Младата писателка се взираше замечтано в проблясващите води, замислена за едно много по-малко езеро, край чийто бряг се издигаше отвесна скала, идеална за гмуркане.
Хелън извади от чантата си книжна кърпичка и попи потта от челото си.
— Не разбирам защо мишките толкова много ме ужасяват.
В Гората на славея нямаше мишки. Моли реши да въведе нов персонаж сред героите си, ако си намери друг издател. Обърна се към другата жена.
— Ако си дошла с намерението да ме заплашваш със съдебен иск, няма да успееш.
— Но защо да съдим най-добрия си автор? — учуди се Хелън, извади плика с чека на Моли и го остави на пейката. — Връщам ти го. Когато погледнеш вътре, ще намериш втори чек за остатъка от аванса. Наистина, Моли, трябваше да ми кажеш, че не искаш да внасяш промени в текста. Нямаше да настоявам.
Младата жена дори не се опита да възрази на тази опашата лъжа. Слидерински глупости. Нито взе плика. Хелън заговори още по-разпалено.
— Решихме да издадем „Дафни се претъркулва“ в оригиналния вариант. Включих книгата в зимния график, за да имаме време да организираме маркетинга и широка рекламна кампания — обявления във всички литературни списания и авторско турне.
Моли се зачуди дали от жегата не й се причуват разни неща.
— „Дафни се претъркулва“ вече е достъпна в интернет.
— Бихме искали да я изтеглиш оттам, но ще оставим окончателното решение на теб. Дори и да решиш да запазиш уебсайта, ние вярваме, че повечето родители вероятно ще пожелаят да купят книгата за децата си.
Моли все още не можеше да проумее по какво чудо така мълниеносно се бе издигнала от никому неизвестен автор до голяма писателка.
— Боя се, че ти е нужен някой много по-добър автор от мен, Хелън.
— Готови сме да преразгледаме условията на договора ти. Уверена съм, че ще останеш доволна.
Моли би искала да получи обяснение, а не повече пари, но все пак имаше магнатска жилка.
— Е, относно това ще трябва да си поговорите с моя нов агент.
— Разбира се.
Моли въобще нямаше агент, нито нов, нито стар. Досега кариерата й беше толкова замряла, че не й трябваше агент. Но сега нещо явно се бе променило.
— Кажи ми какво е станало, Хелън?