— Всичко е заради цялата тази шумотевица, която се вдигна около теб. Преди два дни получихме последните данни за продажбите. Заради интереса на репортерите към сватбата ти и заради нападките на НДНА книгите ти изчезнаха от щандовете.
— Но аз се омъжих през февруари, а НДНА се заяде с мен през април.
— Първото нарастване на продажбите наистина беше през февруари, а второто — през април. Но не придадохме голямо значение на тези стойности, защото печалбата не се оказа толкова голяма. Ала отчетът за месец май показа, че книгите ти се продават много добре. А предварителните прогнози за месец юни са още по-обнадеждаващи.
Добре че беше седнала, защото краката й вероятно щяха да се подкосят.
— Но цялата суматоха около мен отдавна стихна. Защо се увеличават продажбите?
— Точно това и ние се помъчихме да разберем, така че позвънихме на книгоразпространителите. Те ни обясниха, че възрастните купували историята за Дафни отначало само от любопитство — или били чули за брака ти, или искали да видят какво толкова е възмутило НДНА. Но щом децата отворели книгата, не се откъсвали от нея, докато не я прочетат, и искали следващата. Буквално се влюбвали в героите. И родителите трябвало да се върнат в книжарниците и да изкупят цялата поредица.
— Невероятно! — удиви се Моли.
— Децата, естествено, разказали за книгите на приятелите си и така се започнала верижната реакция. Чухме, че дори привържениците на НДНА купували книгите за Дафни, макар да бойкотирали други книги.
— Нищо не разбирам…
— А аз го разбирам — усмихна се Хелън. — Както се казва, след всичките тези години на очаквания най-после ти преуспя само за една нощ. Поздравления, Моли!
Джанис и Пол Хюбърт бяха идеалната семейна двойка за ръководството на пансиона. Бърканите яйца на госпожа Хюбърт никога не се сервираха изстинали, нито курабиите й загаряха. Господин Хюбърт с радост чистеше запушените тоалетни и с часове можеше да бъбри с гостите.
При все това Тъкър ги уволни след седмица и половина.
— Имаш ли нужда от помощ?
Кевин измъкна глава от хладилника и видя Лили да стои на прага на кухнята. Беше единайсет вечерта. От заминаването на Моли бяха изминали точно две седмици и един ден. Или четири дни след уволнението на семейство Хюбърт. Всичко се беше сгромолясало.
Тренировъчният лагер-сбор започваше след две седмици, а той не беше готов. Знаеше, че трябваше да признае на майка си колко се радва, задето е останала да му помогне, ала така и не събра сили и се чувстваше виновен. А и актрисата изглеждаше много тъжна, откакто Лиам Дженър престана да идва за закуска. Веднъж Кевин се опита да го спомене, но се получи доста неловко и Лили се престори, че не е разбрала за какво говори.
— Търся бързоразтворима суха мая. Ейми е оставила бележка, че може да й потрябва. Какво, дявол да го вземе, е бързоразтворима мая?
— Нямам понятие — вдигна рамене майка му. — Винаги съм използвала готова смес.
— Да. Зарежи. — Той затвори вратата на хладилника.
— Липсва ли ти семейство Хюбърт?
— Не. Съжалявам само за готвенето на Джанис и за умението на Пол винаги да се справя с всичко.
Лили се усмихна, забравила за кратко за собственото си нещастие.
— Но не ми се нравеше как госпожа Хюбърт се държеше с децата — промърмори Кевин. — А господин Хюбърт подлудяваше Трой. На кого му пука дали тревата ще се коси по часовниковата стрелка, или обратно?
— Не може да се каже, че тя пренебрегваше децата. Просто не раздаваше курабийки на всеки малък разбойник, който се появеше в кухнята.
— Дъртата вещица ги гонеше като хлебарки. И никога нямаше време да разкаже на децата по някоя интересна история. Толкова ли е трудно това? Ако някой малчуган иска да чуе приказка, защо да не зареже за малко проклетото чистене и да си поговори с детето?
— Никога не съм чувала някое от децата да моли госпожа Хюбърт да му разкаже приказка.
— Но винаги молеха Моли!
— Вярно е.
— И какво означава това?
— Нищо.
Кевин отвинти капачката на буркана с курабии, но отново я затвори, като си спомни, че бяха купешки. Отвори хладилника, за да си вземе бира.
— А мъжът й беше още по-лош.
— Когато го чух да забранява на момчетата да играят футбол на моравата, защото щели да изпотъпчат тревата, разбрах, че дните му тук са преброени.
— Слидерин — промърмори Кевин.
— Но възрастните гости от пансиона харесваха семейство Хюбърт — отбеляза Лили.