Не, трябва да престане да черпи сюжетите за историите си от собствените си преживявания.
Добре… Отвори скицника си. Дафни може да реши да си нахлузи маска от онези за Хелоуин и да го изплаши… Не, това вече го беше използвала в „Дафни сади тикви“.
Определено беше време да звънне на някоя приятелка. Грабна телефона и набра номера на Джанин Стивънс, нейна добра приятелка, автор на няколко книги. Макар Джанин да пишеше за младежи, те споделяха близки възгледи и често си разменяха идеи.
— Слава богу, че се обади! — зарадва й се Джанин. — Цяла сутрин се опитвам да се свържа с теб!
— Случило ли се е нещо?
— Всичко се оплеска! Някаква жена с огромна коса от НДНА се добра до микрофона на репортера от сутрешните новини и очерни книгите за деца като оръжие за пропагандиране на хомосексуализма.
— Е, нека си дрънка, какво от това?
— Моли, тя показа екземпляр от „Толкова ми липсваш“! Твърдеше, че книгата била ярък пример за мръсотията, която тласкала децата към перверзии.
— О, Джанин, това е ужасно!
Тринайсетгодишната героиня в романа „Толкова ми липсваш“ се опитваше да разбере защо по-големия й талантлив брат е унижаван и преследван от съучениците си, които го смятат за обратен. Затрогваща, умна и прекрасно написана книга…
Джанин издуха носа си.
— Тази сутрин ми се обади моята редакторка. Каза, че са решили да изчакат, докато суматохата не утихне, като ще отложат с една година издаването на новата ми книга!
— Но ти я завърши миналата година!
— Не им пука. Не мога да повярвам! Продажбите на романа току-що започнаха да растат! А сега ще изпусна бума и всички ще ме забравят!
Моли се постара с всички сили да утеши приятелката си. Като привършиха разговора, тя реши, че онези от „Нормални деца за нормална Америка“ са по-опасни от всякаква порнография.
От долния етаж се чуха стъпки и тя се сепна, осъзнала, че вече не се чуват свирките и виковете от стадиона. Сигурно мачът бе свършил. Какво пък, разговорът с Джанин поне й бе помогнал да престане да мисли за Кевин.
Плътен мъжки глас я повика.
— Ей, Дафни, знаеш ли дали наблизо има писта за самолети?
— Писта? Има. В Стърджън Бей9. Тя е… — Рязко отметна глава. — За самолети? — Моли се изстреля от стола си и се втурна към стълбата. — Пак ли ще скачаш с парашут?
Кевин вдигна глава и я огледа преценяващо. Дори и с небрежна поза с ръце в джобовете изглеждаше висок и ослепително красив като бог.
Моля те, оригни се!
— Как бих посмял да скачам? — попита я съвсем спокойно. — Дан заръча да не го правя.
— Сякаш това може да те спре.
„Бени въртеше педалите на планинския си велосипед все по-бързо и по-бързо, без да обръща внимание нито на проливния дъжд, леещ се над Гората на славея, нито на голямата локва пред него.“
Моли се втурна надолу по стъпалата, макар много добре да знаеше, че не бива да се доближава до Кевин.
— Не го прави. Цяла нощ виелицата не спря. Духа много силен вятър.
— Е, сега вече наистина ме изкушаваш.
— Опитвам се ти обясня колко е опасно!
— Нима опасността не прави всичко още по-привлекателно?
— Никой самолет няма да излети в толкова лошо време. — Само дето това едва ли важеше за знаменитости като Тъкър, способни да убедят хората в каквото си пожелаят.
— Не ми се вярва, че ще е толкова трудно да намеря някой пилот. Ако наистина реша да скачам с парашут.
— Ще се обадя на Дан — заплаши го тя. — Сигурна съм, че ще му бъде много интересно да узнае колко нехайно се отнасяш към наложеното ти наказание.
— О, как ме уплаши само — ехидно провлече Кевин. — Мога да се обзаложа, че си била от онези девойчета, които винаги са клепали съучениците си пред учителите.
— Не, учих с момчета до петнайсетгодишна, така че нямах тази възможност.
— О, да, съвсем забравих, че си от богаташките дечица.
— Богато, разглезено и изнежено същество — излъга тя. — Ами ти? — Може би щеше да забрави за скоковете с парашут, ако успееше да му отвлече вниманието.
— Бях от средните. И никак не съм бил глезен.
Той още не можеше да се успокои. Моли трескаво се напрягаше да измисли още нещо, с което да се заяде с него. Внезапно забеляза две книги на масичката за кафе, които преди не бяха там. На корицата на първата от тях прочете името на Скот Търоу10, а другата беше научна — доста сериозно изследване на Космоса.