— Защото, за разлика от гостите в бунгалата, те нямат деца.
Кевин предложи бира на майка си, но тя отказа и вместо това си наля вода.
— Радвам се, че семейство О’Брайън останаха за още една седмица — отбеляза Лили, — но ми липсват Коуди и дъщерите на Креймър. Все пак и новите деца са много сладки. Видях, че си купил още велосипеди.
— Бях забравил за по-малките деца. Имахме нужда от велосипеди с три колела.
— А по-големите деца прекарват по цял ден под баскетболния кош. Добре направи, че назначи и спасител.
— Някои родители са доста небрежни. — Кевин занесе бирата си на масата, седна и изгледа Лили нерешително. Твърде дълго бе отлагал този разговор. — Благодарен съм за помощта ти.
— За мен е удоволствие, но ми липсва Моли. Когато тя беше тук, беше по-весело.
Той се почувства задължен да се защити.
— Не мисля така. Забавляваме се добре и без нея.
— Не е истина. Момчетата О’Брайън постоянно се оплакват, на възрастните гости им липсва, а ти постоянно си вкиснат и все се заяждаш. — Лили се облегна на мивката. — Кевин, минаха две седмици. Не мислиш ли, че е крайно време да я върнеш? С Ейми и Трой можем да се грижим няколко дни за лагера.
Нима тя не се бе досетила, че той вече бе мислил за това, при това в най-различни варианти? Нищо друго не желаеше повече, но не можеше да отиде при нея, поне не и докато не реши да се кротне завинаги като женен мъж, а това беше нещо, което не можеше да направи.
— Няма да е честно.
— За кого няма да е честно?
Кевин зачопли с нокът етикета на бутилката.
— Тя ми каза… Призна ми, че има чувства…
— Разбирам. А ти нямаш?
Изпитваше толкова много чувства, че не знаеше как да се справи с тях. Обаче нищо не бе в състояние да отвлече вниманието му от най-важното.
— Може би след пет или шест години всичко ще се промени, но в момента в живота ми няма място за нищо друго, освен за кариерата ми. Да бъдем реалисти: можеш ли да си ни представиш двамата с Моли заедно завинаги?
— Разбира се.
— Стига! — Младият мъж скочи от стола. — Аз съм професионален спортист. Водя много активен живот, а тя ненавижда спорта.
— Но е отлично тренирана за човек, който ненавижда спорта.
— Е, за това имаш право.
— Плува много добре и се гмурка направо като шампион.
— Защото е ходила по много летни лагери.
— Чудесно играе софтбол.
— И това се дължи на летните лагери.
— Знае всичко за футбола.
— Само защото…
— Може да играе и европейски футбол.
— Но само с Тес.
— Изучавала е източни бойни изкуства.
Той съвсем бе забравил за онази хватка от кунгфу, с която го бе изненадала миналата зима.
— И ми каза, че е играла в училищния отбор по тенис.
— Още по-зле. Мразя тениса.
— Вероятно защото самият ти не си много силен в тениса.
Откъде Лили знаеше това?
Актрисата му се усмихна съчувствено.
— Струва ми се, че ще ти е доста трудно да намериш жена, която да притежава едновременно спортен и приключенски дух като Моли Съмървил.
— Мога да се обзаложа, че тя няма да скочи с парашут.
— Аз пък се обзалагам, че ще го направи.
Дори на самия него думите му прозвучаха по детински глупаво-капризно. А и Лили беше права за скоковете с парашут. Сякаш съвсем ясно чуваше писъците на Моли, когато я изблъсква навън от самолета. Но знаеше, че ще й хареса веднага щом парашутът й се отвори.
При все това му беше неловко и притеснено, задето се бе влюбила в него. И го беше яд. Още от самото начало беше ясно, че двамата нямат бъдеще като двойка, така че той с нищо не я бе подвел, нито й бе обещавал нещо. По дяволите, през половината време се караха, макар че Кевин се стараеше да се държи що-годе цивилизовано.
За всичко бе виновен сексът. Дотогава всичко помежду им беше наред. Ако си беше държал ципа на панталоните закопчан, сега тя щеше да е добре, но кой можеше да го вини, задето не бе мирувал, след като бяха заедно ден след ден?
Замисли се за начина, по който тя се смееше. На кой мъж нямаше да му се иска да чуе този топъл и звънлив смях? А онези леко скосени синьо-сиви очи със закачлив блясък си бяха истинско сексуално предизвикателство. Щом ги погледнеше, не можеше да мисли за нищо друго, освен кога ще се озоват в леглото.
Но Моли знаеше правилата: страхотният секс не беше обещание, не и в наши дни, и в този век. Всички онези приказки, които му надрънка, че се страхувал от емоционално обвързване, бяха пълни дивотии. Имаше и други хора, с които беше близък. Истински близък. Кал и Джейн Бонър.