Искаше й се да се разкрещи, но адвокатът не бе виновен, задето съпругът й беше такъв манипулативен и непоносим хитрец! Вместо това се постара да се овладее.
— Има ли някакви пречки веднага да се отърва от лагера?
— Не.
— Много добре. Тогава съм съгласна да стане моя собственост, защото незабавно ще го продам.
— Но това едва ли ще се хареса на господин Тъкър.
— Дайте му кутия с книжни кърпички, за да си бърше сълзите.
Адвокатът беше млад, така че я удостои с донякъде похотлива усмивка, след което взе куфарчето си и се запромъква към вратата през купищата мебели и кашони. Заради юлската жега не носеше сако, но Моли нямаше климатик в апартамента, така че на гърба на ризата му се виждаше влажно петно.
— Ще се наложи скоро да заминете за там. Кевин си тръгна и сега няма кой да надзирава лагера.
— Сигурна съм, че има. Той нае някакви хора.
— Изглежда, не са се сработили.
Моли не обичаше да ругае, но сега едва се сдържа. Бе имала на разположение само четирийсет и осем часа, за да свикне със славата на преуспяла детска писателка, а сега и това!
Веднага след като адвокатът си тръгна, младата жена се сви на дивана, извади мобилния си телефон и позвъни на новия си агент — виртуоз в сключването на изгодни договори.
— Фийб, аз съм.
— Привет на новоизгрялата знаменитост. Преговорите напредват задоволително, но все още не съм доволна от сумата на аванса, който те предлагат.
Тя долови злорадо задоволство в гласа на сестра си и се притесни.
— Само внимавай да не ги разориш.
— Много се изкушавам.
Побъбриха още малко за преговорите, преди Моли да изплюе камъчето, опитвайки се да не се задави:
— Кевин току-що е направил нещо страхотно.
— Преминал е със завързани очи на червен светофар?
— Не говори така, Фийби. — Май в крайна сметка камъчето щеше не само да я задави, но и да я задуши. — Той е невероятен. Всъщност ми е направил суперизненада — подарил ми е летния лагер.
— Шегуваш се.
Моли стисна телефона по-силно.
— Кевин знае колко много обичам това място.
— Разбирам, но…
— Утре заминавам за лагера. Не зная колко дълго ще остана.
— Поне ще се измъкнеш от този въшлясал апартамент, докато завършим преговорите по новия ти договор. Предполагам, че би трябвало да съм му благодарна.
Моли не бе забравила колко бе унизително да признае на сестра си, че се е наложило да продаде мансардния си апартамент. Фийби я уважаваше достатъчно, за да не й предложи пари, но това още не означаваше, че щеше да си мълчи по въпроса.
Младата жена побърза да приключи разговора. Погледна към Ру, който се опитваше да се преструва на безразличен, сврян под кухненската маса.
— Е, хайде, кажи го. Никога не улучвам момента и все оплесквам нещата. Ако бях изчакала само две седмици, сега още щяхме да се наслаждаваме на прохладата и уюта в стария ни апартамент.
Може би беше игра на въображението й, но й се стори, че Ру я изгледа укорително. Този предател явно тъгуваше за Кевин.
— Хайде, приятел, да се залавяме за работа. Утре, още на разсъмване, потегляме за северните гори.
Ру мигом наостри уши.
— Не се радвай, защото няма да останем там. Говоря сериозно, Ру. Ще продам лагера!
Само дето нямаше да го продаде. От яд изрита един кашон с чинии. Съжаляваше, че не е главата на Кевин. Явно го бе направил заради угризения на съвестта. Опитваше се да й се подмаже и да заглади вината си. И то само защото тя се беше влюбила в него, но той в нея — не.
Щедър подарък, направен от съжаление.
25
„Дафни не говореше с Бени, но на него не му пукаше. Мелиса не можеше да си намери шикарните слънчеви очила, достойни за кинозвезда, а освен това заваля. Всичко напълно се обърка!“
Лили се спря на прага на кухнята и се загледа в Моли, която бе заспала върху масата. Главата й лежеше върху ръката, а пръстите й бяха отпуснати върху скицника. Косата й се стелеше по стария дървен плот на масата като гъст кленов сироп. Как бе могла изобщо някога да я помисли за повърхностна?
Откакто се бе върнала в лагера преди десет дни, Моли довърши илюстрациите към „Дафни отива на летен лагер“, започна нова книга, написа статия за списание „Чик“, като едновременно с това готвеше и се грижеше за гостите. Почти не й оставаше време за почивка, при все че бе споделила с Лили, че новият договор най-сетне й бе осигурил финансова стабилност. Актрисата знаеше, че младата жена се опитва да не мисли за Кевин, и разбираше мълчаливото й страдание. Понякога й се искаше да удуши сина си.