Моли се размърда и примигна, сетне отвори широко очи и се усмихна. Под ресниците й тъмнееха големи сенки. Същите като под очите на Лили.
— Хубава ли беше разходката?
— Да.
Младата жена се надигна и приглади косата си зад ушите си.
— Лиам идва.
Сърцето на Лили прескочи един удар. След ултиматума му не го бе виждала от седмици, само веднъж го бе зърнала отдалече в града. Вместо да намалява, болката от раздялата им ставаше все по-силна и мъчителна.
— Той донесе нещо за теб — додаде Моли. — Казах му да го остави в стаята ти.
— Какво е донесъл?
— Предполагам, че е най-добре сама да го видиш. — Моли вдигна молива, който бе паднал на пода, и започна да го върти между пръстите си. — Помоли ме да ти кажа сбогом от негово име.
Лили изведнъж потръпна от студ, макар че в кухнята беше топло.
— Заминава ли?
— Днес. Отива за известно време в Мексико. Смята да експериментира със светлината.
Не би трябвало да се изненадва. Нима очакваше той да се мотае смирено наоколо, очаквайки тя да размисли и да се хвърли в обятията му? Всеки, който познаваше творчеството на Лиам Дженър, можеше да прозре, че художникът по природа бе човек на действието.
— Разбирам.
Моли стана и я погледна съчувствено.
— Май доста яко го издъни.
— Се издъни — машинално я поправи Лили, подчинявайки се на набитите от Крейг правила.
— Наистина трудно бих се справила без теб, но сега, след като Кевин замина, защо още си тук?
Актрисата възнамеряваше скоро да се срещне със сина си в Чикаго. Двамата не смятаха да пазят отношенията си в тайна и той вече бе отлетял за Северна Каролина, за да съобщи новината на своите приятели, семейство Бонър. Освен това, според последния им телефонен разговор, вече бе казал на братята на Кал, на съпругите им, както и на съседа си в самолета.
Лили нямаше търпение да го види отново, ала все още не можеше да се реши да си тръгне от лагера. Казваше си, че стои заради снаха си.
— Още съм тук, за да ти помагам, малко неблагодарно глупаче.
Моли отнесе празната си водна чаша в мивката.
— Май не е само заради това.
— И защото тук е тихо и спокойно, а аз мразя Ел Ей.
— Или може би защото не можеш да се решиш да заминеш далеч от Лиам, при все че се държа много гадно с него и изобщо не го заслужаваш.
— Щом го смяташ за толкова прекрасен, вземи го ти. Нямаш представа какво е да си омъжена за властен и самовлюбен мъж.
— Как ли пък не! Ако искаш, лесно ще го накараш да ти играе по свирката.
— Не ми говори по този начин, млада госпожо.
— Голяма си глупачка — усмихна се Моли. — По-добре се качи горе и виж какво ти е донесъл.
Лили надяна надменното изражение на кинозвезда и се опита да напусне кухнята с царствена походка, но знаеше, че на снаха й такива не й минават. Съпругата на сина й притежаваше открития неподправен чар на Малъри. Защо Кевин не можеше да проумее от какво се бе отказал?
Ами тя самата? Нима не се бе отказала от мъжа, който бе покорил сърцето й? Все още не можеше да довърши покривката. Когато я погледнеше, виждаше само съшити парчета плат. Нямаше я творческата енергия, не я озаряваха прозрения за тайните на живота.
Прекоси площадката на втория етаж и се заизкачва по тясното вито стълбище, водещо към тавана. Кевин й бе предложил да се премести в една от по-големите стаи, но на нея тук й харесваше.
Когато влезе, тутакси видя голямото правоъгълно платно, облегнато на долната табла на леглото. Макар че бе увито в кафява опаковъчна хартия, тя отлично знаеше какво се крие под нея. „Мадоната“, на която толкова много се бе възхищавала през онзи следобед в ателието му. Коленичи върху плетеното килимче и със затаен дъх разкъса хартията.
Но се оказа, че не е „Мадоната“. Беше портретът, който Лиам й бе нарисувал.
От гърдите й се надигна ридание. Жената побърза да притисне пръсти към устните си, за да го възпре. Той бе нарисувал тялото й с безпощадна правдивост. Бе показал всяка бръчка, всяка натрупана мазнина, отпуснатата плът, която в младостта беше гладка и стегната. Едното й сбръчкано бедро се подаваше от края на стола, на който седеше; гърдите й бяха увиснали под тежестта на годините.