Мразеше се, задето й липсваше толкова много. Той вероятно дори не се сещаше за нея. Е, толкова по-зле за него. Тя му бе предложила най-скъпоценния дар — любовта си, а вместо да го грабне, Кевин най-нехайно го бе захвърлил като нещо ненужно и незначително.
Младата жена грабна скицника си. Ако не можеше да работи върху „Дафни се вкисва“, поне щеше да направи списък на Трой с нещата, които трябва да напазарува в града. Ейми печеше за чая новия си специалитет — пясъчни тарталетки, които всъщност бяха шоколадови тарталетки със зелен кокосов крем и разтопени бонбони. На Моли щеше да й липсва помощта на Лили за гостите, ала най-вече щеше да й липсва нейното приятелство. Настроението й малко се подобри, когато си помисли колко са щастливи Мелиса и жабокът Лио.
Чу зад гърба си шум и остави скицника. Някой от гостите бе открил тихото й пристанище. Сутринта вече бе правила резервации за ресторанта, черта карти за антикварните магазини и голф игрищата, спря една течаща тоалетна, закова един счупен прозорец и помогна на някои от децата да съставят списък за играта „Търси се“.
Примирена с неизбежното, Моли се извърна и… видя Кевин да заобикаля оградата в дъното на поляната.
Дъхът й секна. Рамките на сребристите му очила „Рево“ блестяха на слънцето, а вятърът рошеше косата му. Беше облечен в панталони цвят каки и светлосиня тениска. Когато приближи, тя видя, че отпред е отпечатана снимка на Дафни.
Куотърбекът се закова на място и се втренчи в нея. Младата жена седеше насред поляната със скръстени крака, слънчевите лъчи струяха върху голите й рамене, а две жълти пеперуди, все едно панделки за коса, пърхаха около главата й. Тя беше като сбъднат сън — сън, пропъден от реалността — копнеж и мечта за всичко, което досега не бе осъзнавал, че му е липсвало и от което отчаяно се нуждаеше. Тя беше неговата приятелка и довереница, любовницата, която караше кръвта му да кипи. Щеше да бъде майката на децата му и верен другар и утеха в дните на старостта. Тя беше радостта на сърцето му.
И същата тази жена се взираше в него, сякаш беше миризлив скункс, току-що изскочил от гората.
— Какво искаш?
Къде се дяна ентусиазираното: „Целуни ме, тъпчо!“? Доообре… Той свали очилата си и пробута една от неотразимите си плейбойски усмивки.
— Е, как са нещата?
Наистина ли бе изрекъл това? Не й се бе причуло и наистина бе изтърсил: „Как са нещата“? Ако имаше нещо по-тежко подръка, с най-голямо удоволствие щеше да го фрасне по самодоволната физиономия.
— Супер. Хубава тениска. А сега се омитай от собствеността ми.
Нямаше и следа от жената, когато му бе пожелала всичко най-хубаво, когато за последен път бяха заедно.
— Аз, ъъъ… чух, че може би ще продадеш лагера.
— Обмислям го, но засега не съм намерила време за това.
— Може би ще го купя обратно.
— А може би няма да го купиш. — Тя стана. Няколко стръка трева бяха полепнали към краката й, които той толкова обичаше да гали. — Защо не си на тренировъчен лагер?
— Тренировъчен лагер? — Кевин пъхна очилата си в джобчето на тениската.
— Всички ветерани би трябвало да се явят тази сутрин.
— По дяволите. Предполагам, че в такъв случай здравата съм го загазил.
— Фийби ли те изпрати тук?
— Не точно.
— Тогава какво става?
— Исках да поговоря с теб, това е всичко. Да ти кажа някои неща.
— Би трябвало да си на тренировъчен лагер.
— Струва ми се, че вече го спомена.
— Едно телефонно обаждане и ще разбера защо не си там.
Нещата не се развиваха според очакванията му и Кевин пъхна ръце в джобовете на панталоните си.
— Може би не е зле първо да чуеш какво имам да ти кажа.
— Дай ми мобилния си телефон.
— В колата е.
Тя грабна тениската, която, поне доколкото той си спомняше, беше негова, и закрачи към оградата в дъното на поляната.
— Ще се обадя от пансиона.
— Аз съм в самоотлъчка, ясно ли е? Освен това ме продават!
Моли се извъртя. Думите му я втрещиха.
— Продават те? Не могат да го направят.
— Те са луди, а освен това могат да направят всичко, което си пожелаят.
— Не и ако не желаят да провалят сезона. — Тя завърза ръкавите на тениската му на кръста си и се спусна към него. — Искам да ми кажеш точно какво се е случило. С пълни подробности.