— Ти четеш?
Устните му се свиха, когато се тръшна на дългото канапе.
— Само когато не мога да намеря някой да ми чете на глас.
— Много смешно. — Моли се настани на противоположния край на канапето. Не беше доволна от откритието, че той обича да чете.
Ру се примъкна по-близо към нея, готов да брани господарката си, ако на Кевин му хрумне отново да се нахвърли върху нея.
Ще ти се.
— Добре де, признавам, че не си чак толкова интелектуално… ограничен, колкото изглеждаш първоначално.
— Позволи ми да го включа в изявлението си пред журналистите.
Моли внимателно щракна капана си.
— В такъв случай защо продължаваш да вършиш само глупости?
— Какви например?
— Ами, да речем, скокове с парашут, скокове със ски от хеликоптер, автомобилно рали по неравен терен веднага след тренировъчния лагер.
— Явно знаеш много за мен.
— Само защото си свързан със семейния ни бизнес, така че не го приемай лично. Освен това всеки в Чикаго знае за твоите подвизи.
— Журналистите винаги вдигат много шум за нищо.
— Не е точно „за нищо“. — Тя изрита чехлите със зайчетата и подви крака под себе си. — Не те разбирам. Винаги си бил образец за всички от професионалния спорт. Нито пиеш, нито биеш жени. Пръв идваш на тренировките и последен си отиваш. Около теб няма никакви скандали, не играеш хазарт, не се държиш превзето като кинозвезда. И изведнъж — такива изцепки!
— Никакви изцепки нямаше.
— А как иначе ще ги наречеш?
Кевин наклони глава и присви подозрително очи.
— Да не са те изпратили да ме шпионираш?
Тя се засмя, макар това предположение да разваляше образа й на богата разглезена кучка.
— Повярвай ми, аз съм последният човек, на когото биха поверили подобна отговорна задача, свързана с бъдещето на отбора. В семейството ми се носи славата на отвеяна интелектуалка. — Тя се прекръсти, преди да продължи: — Хайде, Кевин, да пукна, ако те предам. Кажи ми какво става.
— Понякога обичам силните усещания и не виждам нищо лошо в това.
Но Моли не мирясваше.
— А приятелките ти не се ли тревожат за теб? — продължи да дълбае.
— Ако искаш да узнаеш нещо повече за интимния ми живот, просто ме попитай. Тогава ще имам удоволствието да ти кажа да не си пъхаш носа в чуждите работи.
— Че защо са ми подробности от твоя интимен живот?
— И аз това се питам.
Тя го изгледа с престорена невинност.
— Просто се чудя откъде си намираш чуждестранните мацки. От каталог ли ги поръчваш? Или се ровиш в интернет? Чух, че имало компании, специализирани в подпомагане на самотни американци. Търсят им партньорки в чужбина. Явно самите те, горките, не могат да се справят. Да, виждала съм такива снимки. „Двайсет и една годишна красива рускиня. Свири на класическо пиано чисто гола. В свободното си време пише еротични романи. Желае да сподели «уменията си» с някой янки.“
За съжаление, вместо да се обиди, Кевин се разсмя.
— Излизам и с американки.
— Обзалагам се, че не са много.
— А на теб никой ли не ти е казвал, че си прекалено любопитна?
— Аз съм писателка. При нас любопитството е професионално качество. — Моли побърза да мине в атака: — Разкажи ми нещо за семейството си.
— Няма какво да се разказва. Аз съм ПС.
Първокласен сваляч?
— Противен смотаняк?
Той се ухили и вирна крака върху масичката за кафе.
— Пасторски син. Четвърто поколение, но зависи от това, как ще ги броиш.
— О, да. Спомням си, че съм чела за това. Хм, четвърто поколение, така ли?
— Баща ми беше методистки свещеник, син на методистки свещеник, който на свой ред е бил внук на един от най-старите пътуващи методистки проповедници, разнасяли Божието слово из най-затънтените краища на страната ни.
— Ето защо в твоите вени тече толкова буйна кръв! От гените на предшественика ти мисионер.
— Е, със сигурност не е от баща ми. Той беше чудесен, но не би могъл да бъде обявен за любител на риска. По-скоро беше домошар и книжен плъх. — Усмихна се. — Също като теб, само че по-любезен.