Нейната мила, любяща сестра, която толкова обича да си пъха носа в чуждите работи…
— Тя те е изпързаляла, Кевин. Цялата тази история е една опашата лъжа.
— Какви ги приказваш?
— Фийби иска да преживея Голямата любов, както тя с Дан.
— Видях лицето й. Изобщо не лъжеше.
— Тя е отлична актриса.
— Това са пълни глупости. Какво искаш да кажеш с тази Голяма любов? Аз вече й казах, че те обичам.
— Сестра ми е заклета романтичка. Почти като мен. Една обикновена любов не й стига. Тя иска да преживея нещо, което ще помня цял живот, ще ме топли и утешава, когато забравиш да ми изпратиш цветя за някоя годишнина или изпаднеш в ярост, ако одраскам бронята на колата.
— Сигурен съм, че разбираш за какво говориш, макар че аз нямам и понятие.
— Щеше да имаш, ако беше жена.
— Е, извини ме, че не съм и имам…
— Всички приказки за любов са чудесни, но много рядко и много малко жени имат късмета да изживеят нещо изключително и незабравимо. — Всичко това бе толкова присъщо за Моли, че тя трябваше на всяка цена да го накара да го прозре. — Нима не проумяваш? Дан е спасил живота й! Заради нея е готов да се откаже от всичко. И тъкмо поради това Фийби е убедена с цялото си сърце и душа, че за него тя е на първо място — преди футбола, амбициите му, преди всичко в този живот. Тя иска и аз да имам същото, затова те е накарала да повярваш, че трябва да избираш между мен и работата си.
— Нима искаш да ме убедиш, че тя е застрашила успеха на целия отбор, само и само да ме накара да направя някакъв велик романтичен жест? — избухна той. — И аз трябва да повярвам на това?
Кевин я обичаше! Виждаше го в очите му, долавяше го във всяка изречена дума. Той е бил готов да се откаже от отбора заради нея, пееше сърцето й. Ала нежните трели почти се заглушаваха от друг звук — колкото неочакван, толкова и неизбежен.
Воят на пожарната сирена.
Моли се опита да не му обръща внимание. Макар да бе сигурна, че нищо не застрашава кариерата на Кевин в „Старс“, той не го знаеше и бе готов да я пожертва.
Да, сърцето й определено пееше. Да, това беше онзи незабравим миг, който щеше да помни до края на живота си. Един съвършен, блажен миг!
Ако не беше пожарната сирена.
Не, нямаше да я слуша.
— Струваш ми се малко ядосан.
— Ядосан? Защо да съм ядосан?
— Защото си помислил, че Фийби ще те изрита от „Старс“.
— Май забравяш, че вече не ми пука за „Старс“. Забравяш, че искам да играя за отбор, чийто собственик разбира, че целта на играта е победата, и не е готов с лека ръка да рискува милиони долари заради някаква нелепа прищявка, принуждавайки най-добрия си куотърбек да се прави на сър Галахад54!
Пожарната сирена зави по-силно.
— Значи, излиза, че не си направил голяма жертва.
Кевин беше роден играч и от километри можеше да разпознае наближаващото нападение. Мигом застана нащрек.
— Нима това е толкова важно за теб? Всички тези романтични жестове?
Воят на сирената стана оглушителен.
— Трябва да се подготвя за следобедния чай.
— Нима не съм направил достатъчно? Искаш нещо по-голямо?
— Съвсем не.
Той изруга тихо, вдигна я на ръце и я понесе към гората.
— Какво ще кажеш за този романтичен жест?
Младата жена скръсти ръце пред гърдите си и стисна глезени — съвършена картина на недоволство и вкиснатост, ала вътрешно й призля.
— Ако въпросният жест включва голи тела, това е секс, а не романтика.
За съжаление, той я пусна на земята, вместо да впие устни в нейните и да я целува, докато воят на хилядите сирени не се удави в буйната му страст.
— Смяташ, че не разбирам разликата между секс и романтика? Мислиш, че като повечето мъже, и аз съм безчувствен тъпанар.
Нейната Голяма любов летеше с шеметна скорост към тъмната бездна, очакваща да я погълне, заради воя на сирената, който бе станал толкова пронизителен, че Моли искаше да запуши ушите си.
— Предполагам, че само ти можеш да отговориш на този въпрос.
— Добре тогава, ето какво ще направя. — Кевин пое дълбоко дъх и срещна погледа й, без да трепне. — Заради теб ще спечеля Суперкупата.
Тя видя, че той е съвсем сериозен, и в гърдите й избухнаха малки искрици щастие… появата на всяка една се придружаваше от воя на сирената. В този миг младата жена осъзна, че се изправяше пред основния въпрос в своя живот, дълбоко вкоренен в сърцето на малкото момиче, изоставено и лишено от топлота и обич. Кевин Тъкър бе достатъчно силен, за да срази дракони заради нея и да спечели Суперкупата, но дали щеше да има достатъчно сили, за да я обича до края на дните й, когато остарее и погрознее? Нуждаеше се от отговор, който щеше да накара воят на сирената да замлъкне завинаги.