— Не е вярно, достигнал си ги! — Моли се отпусна на дървената пейка. — Аз просто… проявих известна предпазливост.
— Държа се като истинска невротичка. — Кевин развърза въжето и взе греблата.
— Признавам. Наистина ли е нужно да плаваме навътре?
— О, да. — Спътникът й започна да гребе.
— Излъгах те. Когато казах, че не те обичам.
— Да не мислиш, че не го зная? Ще ти докажа какъв заклет романтик съм, когато стигнем в средата на езерото.
— Не искам да ти противореча, но не си представям как ще се изявиш като романтик в средата на езерото.
— Така си мислиш ти.
Толкова много го обичаше, че беше готова да се съгласи на всичко.
— Прав си. Ужасно е романтично да гребеш до средата на езерото. Няма по-романтичен жест.
— Кой друг, ако не аз, разбира от романтика.
Този прекрасен сладкодумен пасторски син нямаше и понятие от романтика, но знаеше всичко за любовта. Докато гребеше, при всяко движение на мускулите му върху гърдите му оживяваше и Дафни.
— Страхотна тениска. Харесва ми.
— Ако си права за сестра си — и искрено се надявам да си, макар да се кълна, че ще докладвам за поведението й на председателя на лигата — ще ги накарам да поръчат такива за всички играчи в отбора.
— Не мисля, че е най-блестящото ти хрумване.
— Всички ще ги носят — усмихна се Кевин. — Ще направя изключение за защитниците и на техните тениски ще бъде щампован Бени. Поздравявам те, че си защитила книгите си и си наложила идеите си. Лили ми разказа всичко по телефона. Съжалявам, че се е наложило да продадеш апартамента си, но и без това беше прекалено малък за двама ни.
Моли се замисли за голямата стара фермерска къща във викториански стил в покрайнините на окръг Дюпейдж, за която Фийби бе споменала, че се продава. Беше достатъчно голяма.
— Мисля, че вече сме на средата на езерото — отбеляза тя.
Кевин се озърна зад гърба си.
— Само още малко по-навътре. Казвал ли съм ти колко дълбоко е тук?
— Не си спомням.
— Наистина е много дълбоко.
Младата жена не можа да сдържи усмивката си.
— Аз съм безнадеждно влюбена в теб.
— Зная. Под въпрос е само моята безнадеждна любов към теб.
— Обещавам, че никога вече няма да се съмнявам в нея.
— Все пак е по-добре да се подсигурим. — Той пусна веслата и известно време се носиха по течението. Погледна я и се усмихна. Тя също му се усмихна.
Моли имаше чувството, че сърцето й е заседнало в гърлото.
— Ти си най-непоколебимият и стабилен мъж, когото някога съм познавала, Кевин Тъкър. Не мога да си представя защо дори за миг ми хрумна, че трябва да те подложа на изпитание.
— Понякога откачаш.
— Фийби нарича тези състояния „инциденти“. И днес се случи за последен път. Рискувах да изгубя най-важното нещо в живота си, но никога повече няма да допусна същата грешка. — В очите й запариха сълзи. — Ти се отказа от „Старс“ заради мен.
— И пак бих го направил. Макар че искрено се надявам да не ми се налага. — Тя се засмя. Той също се усмихна, сетне стана сериозен. — Зная, че не обичаш футбола, както аз, но докато гребах насам, си мислех как, след като се измъкна от другарската прегръдка с играчите, ще погледна към петдесетярдовата линия. — Докосна нежно бузата й. — И ще те видя да стоиш там само заради мен.
Моли също си го представяше съвсем ясно.
— Изви се вятър — отбеляза той. — Захладня.
Слънцето сияеше на небето и в душата й и тя знаеше, че до края на живота си никога вече няма да почувства студ.
— Добре съм. Всичко е страхотно.
Той кимна към тениската, завързана около кръста й.
— По-добре да я облечеш.
— Няма нужда.
— Трепериш.
— От вълнение.
— Предпазливостта никога не е излишна. — Лодката се залюля леко, когато той се изправи и я привлече към себе си. Развърза тениската и я нахлузи през главата й. Тя беше толкова голяма, че стигна до коленете й. Кевин приглади един кичур коса зад ухото й. — Имаш ли представа колко много означаваш за мен?
— Да, мисля, че да.
— Добре. — С едно светкавично движение той кръстоса ръкавите на тениската пред гърдите й като усмирителна риза и ги завърза на здрав възел на гърба й.
— Какво правиш…?
— Обичам те. — Кевин докосна нежно устните й със своите, вдигна я на ръце и я метна с все сила в езерото.
Тя беше толкова смаяна, че здравата се нагълта с вода. Наложи се да рита бясно с крака, за да се издигне на повърхността. Доста трудна задача, особено когато си с вързани ръце!