— Всички тези великани са татковите съотборници. Ето там са братята на чичо Кал с майките и хлапетата. В момента леля Джейн говори с чичо Дан. Тя е много мила, но миналата вечер, докато ме държеше, се опита да напише нещо върху крака ми. Наложи се татко да й вземе химикалката.
— И преди сме имали подобни оплаквания — поклати глава Дафни. — Твоята майка изглежда страхотно.
— И ухае възхитително — на цветя и курабийки. Обичам мама. Тя разказва най-интересните истории.
— Да, бива си я — не остана по-назад Бени, което му спечели яко сръгване в ребрата от Дафни. Но Виктория Фийби се гушеше във врата на баща си и не забеляза нищо. След миг вдигна глава.
— Това е моето скъпо татенце. Все твърди, че съм неговото специално момиче, но ме моли да не го издавам на мама. Само че винаги го казва пред нея и двамата се смеят.
— Спомням си, че Роузи Бонър се оплакваше от същото.
— Роузи Бонър! — възкликна Виктория Фийби възмутено. — Миналата нощ тя се опита да ме скрие в кошчето за смет, защото на мен обръщаха най-много внимание, обаче Хана я разсея с една курабийка. Оооообичкам Хана.
— Тя винаги е била наша специална приятелка — рече Дафни. — Когато беше на твоята възраст, много си играехме с нея.
— А сега не си ли играете?
Животните се спогледаха.
— Не и по същия начин — обясни Бени. — Нещата се променят. Случват се разни работи.
Виктория Фийби, бъдеща отличничка и многознайка, схващаше светкавично.
— Какви разни работи?
— Нас могат да ни виждат само децата, и то когато са много малки — поясни Мелиса любезно. — Когато пораснат, губят тази способност.
— Колко гадно.
— Но те могат да четат за нас в детските книжки — намеси се успокоително мишокът Мърфи, — което е почти толкова хубаво.
— Книжки, от които майка ти печели купища пари — изтъкна Лио. — Макар и не толкова, колкото аз от моите картини.
Виктория Фийби се нацупи.
— Моля да ме извините, но в момента много не ми е до четене. Все още се опитвам да се справя с подсичането и пелените.
— Определено е язвителна — изкудкудяка кокошката Силия.
Дафни, която високо ценеше сарказма и язвителността, реши, че е време за по-подробни обяснения.
— При все че няма да можеш да ни виждаш, когато пораснеш, Виктория Фийби, ние ще бъдем наоколо и ще се грижим за теб и всичките ти братя.
— Братя?
— Ние сме нещо като ангели-пазители — побърза да се намеси Мелиса.
— Пухкави ангели-хранители — уточни Бени.
— Най-важното е — продължи Дафни търпеливо, — че ти никога няма да бъдеш сама.
— И колко точно ще са братята? — попита Виктория Фийби. — Опа! Трябва да вървя! — възкликна, докато баща й я подаваше на майка й.
Малките създания гледаха как Кевин взе чаша с лимонада от масата под дървото.
— Бих искал да вдигна тост — поде той. — За всичките ни приятели и за семейството, което означава толкова много за мен. Особено за моята майка Лили, която се появи в живота ми точно навреме — в най-важния и отговорен момент. И за моята балдъза Фийби, която е почти толкова добра като сватовница, колкото и като шеф на футболен отбор. — Извърна се и се прокашля. Когато заговори отново, гласът му леко потреперваше: — И за моята съпруга… любовта на живота ми.
Виктория Фийби надникна над ръката на майка си и сви капризно устнички.
— Ето че пак ще започнат с целувките. Първо ще се мляскат един друг, но след това ще се заемат с мен и горките ми бузки.
И те наистина се заеха.
Дафни въздъхна блажено.
— Ето че стигнахме до най-хубавата част в света на книгите.
— Щастливият край — кимна Мелиса в знак на съгласие.
— Прекалено много целувки — промърмори Бени, но в следващия миг муцунката му засия. — Хрумна ми страхотна идея. Хайде да поиграем футбол!
Така и направиха. Малко преди неизменния завършек: „И живели дълго и щастливо!“.