Моли предпочете да се престори, че не е чула язвителното подмятане.
— Жив ли е?
— Умря преди шест години. Когато съм се родил, е бил на петдесет и една години.
— А майка ти?
— Загубих я преди година и половина. И тя беше възрастна. Буквално поглъщаше книгите, беше председател на историческото дружество, увличаше се по генеалогията. Няма да забравя с какво нетърпение родителите ми очакваха лятото. Това бяха най-приятните месеци в живота им.
— За да се пекат на нудистки плажове на Бахамите?
— Не съвсем — засмя се той. — Всички отивахме в летния лагер на Методистката църква в Северен Мичиган. Той принадлежи на семейството ми от много поколения.
— Семейството ти е притежавало летен лагер?
— Да, с малки бунгала и голям стар параклис за църковните служби. Там трябваше да прекарвам всяка от летните ваканции, докато не станах на петнайсет, когато се разбунтувах.
— Сигурно са се питали как са си се пръкнал такъв.
— Всеки божи ден. — Очите му се присвиха. — Сега е твой ред да разкажеш за себе си.
— Аз съм сираче — отвърна младата жена с небрежен тон, както винаги правеше в подобни случаи, макар на гърлото й да засядаше буца.
— А пък аз си мислех, че Бърт винаги се е женил само за танцьорки от Вегас — усмихна се Кевин. Но от погледа му, който плъзна от яркочервената й коса до доста скромния й бюст, си пролича, че се съмнява да е имало жени с пайети в родословното й дърво.
— Майка ми е била певица в хоровия състав „Пясъците“. Тя бе третата жена на Бърт. Загинала, когато съм била на две години, докато летяла за Аспен, за да отпразнува развода.
— Искаш да кажеш, че двете с Фийби сте от различни майки?
— Да. Майката на Фийби е първата му жена. Била е хористка във „Фламинго“.
— Никога не съм се срещал с Бърт Съмървил, но ако се съди по слуховете, не е било лесно да се живее с него.
— За щастие, ме изпрати в пансион, когато бях на пет години. Дотогава у дома непрекъснато се сменяха красиви детегледачки.
— Звучи интересно. — Той спусна краката си от масичката за кафе и взе слънчевите си очила „Рево“ със сребриста рамка. Моли ги изгледа със завист. Струваха двеста и седемдесет долара в „Маршал Фийлдс“.
„Дафни надяна на носа си слънчевите очила, изпаднали от джоба на Бени. Наведе се, за да се полюбува на отражението си в езерото. Изглеждаше съвършено. Parfait!11 (Тя вярваше, че френският е най-подходящият език за описание на външността й.)
— Хей! — провикна се Бени зад нея.
Пльос! Слънчевите очила се плъзнаха от носа й и цопнаха в езерото.“
Кевин се надига от канапето и Моли усети как въздухът в стаята се наелектризира.
— Къде отиваш? — попита тя.
— Ще изляза за малко. Нужен ми е свеж въздух.
— И къде по-точно ще го търсиш?
Той прибра очилата с преднамерено бавни движения.
— Приятно ми е да си бъбря с теб, но мисля, че въпросите от ръководството бяха повече от достатъчни.
— Вече ти обясних, че не съм от шефовете.
— Нали имаш дял от акциите на отбора. Според моите представи това те прави шефка.
— Добре де, няма да спорим. Ръководството иска да знае къде ще ходиш.
— Да карам ски. Това проблем ли е?
Не, но тя беше сигурна, че щеше да създаде проблеми на Дан.
— Наблизо има само една високопланинска ски писта, но е само четирийсет метра. Това не е никакво предизвикателство за смелчага като теб.
— По дяволите!
Моли побърза да скрие доволната си усмивка.
— Тогава ще отида на ски бягане — заяви той. — Чух, че тук имало първокласни трасета.
— Няма достатъчно сняг.
— Тогава трябва да намеря онази писта за самолети! — Кевин се втурна към гардероба.
— Не! По-добре да отидем… на поход.
— На поход? — Куотърбекът я изгледа смаяно, сякаш му бе предложила да наблюдават дивите птици.
Тя трескаво мислеше какво да каже.
— Знаеш ли, в скалите има една наистина много опасна пътека. Когато духа силен вятър или вали сняг, макар и слаб, забраняват достъпа до нея. Но аз зная как да се доберем до пътеката. Наистина трябва добре да помислиш, преди да се съгласиш. Пътеката е тясна и заледена. Ако стъпиш накриво, може да паднеш от високо и да загинеш.
— Измисляш си.
— Нямам толкова богато въображение.
— Нали си писателка.
— Но пиша само детски книги. В тях няма никакво насилие. Но ако предпочиташ да си стоим тук и да си приказваме цяла сутрин, твоя воля. Лично на мен едно малко приключение ще ми дойде добре.