Това май успя да привлече вниманието му.
— Е, тогава да тръгваме.
Изкараха страхотно, въпреки че Моли така и не успя да намери опасната пътека, за която му бе говорила — може би защото наистина си я бе измислила. Но на върха на скалата, на която се изкачиха, беше студено и ветровито, така че той не се оплакваше много. На един хлъзгав, заледен участък дори се опита да се хване за ръката й, но тя не беше толкова глупава, че да му позволи. Само го изгледа презрително и го посъветва да внимава и да се пази, защото нямаше намерение да му служи за подпорен стълб всеки път когато той писне, че е зърнал малко лед по земята.
Спътникът й се засмя и се покатери по хлъзгавите камъни пред тях. Дъхът й секна при вида му, изправен пред замръзналото езеро, с отметната назад глава и разрошена от вятъра тъмноруса коса.
През останалата част от разходката Моли даже забрави, че трябва да му се присмива, и се забавляваха страхотно. Когато се върнаха в къщата, зъбите й тракаха от студ, макар че всички тайни женски кътчета в нея буквално изгаряха от копнеж.
Кевин свали палтото си и потри ръце.
— Нямам нищо против една гореща вана в твоята баня.
А тя нямаше нищо против да се възползва от неговото горещо тяло.
— Върви. Аз трябва да се захващам за работа.
Докато бързаше към мансардата, Моли си припомни как Фийби веднъж я бе посъветвала: „Когато растеш в обкръжение като нашето, Моли, случайният секс е като гнездо на змии. Ние се нуждаем от истинската, Голямата любов. Мога да се закълна, че няма да я откриеш, ако прескачаш от легло на легло“.
Макар Моли да не прескачаше от легло на легло, тя знаеше, че сестра й имаше право. Само че какво трябваше да направи една жена на двайсет и седем години, физически здрава, но неоткрила истинската, дълбоко разтърсващата любов? Лесно щеше да й бъде, ако по време на разходката Кевин се беше показал като плиткоумно нищожество… Той обаче нито веднъж не заговори за футбол. Вместо това си приказваха за книги, за живота в Чикаго и за общата им страст към рок музиката.
Моли не успя да се съсредоточи върху Дафни, затова отвори лаптопа си, за да поработи върху статията си „Свалки — докъде да стигнем?“. Обаче тази тема още повече я вкисна.
Към края на първата година в колежа тя се умори до смърт да чака Голямата любов и реши за забрави за нея, а вместо това да се задоволи със симпатията си към момчето, с което се срещаше от няколко месеца. Но загубата на девствеността й се оказа грешка. От тази връзка младата жена остана дълбоко потисната и разбра колко права е била Фийби. Не беше създадена за случайни връзки.
След няколко години се убеди, че не беше безразлична към един неин познат, и реши отново да опита. Той беше интелигентен и очарователен, но мъчителните терзания не я напуснаха в продължение на месеци след края на тяхната връзка.
Оттогава бе имала много приятели мъже. Именно приятели, а не гаджета. Моли правеше всичко възможно, за да потиска сексуалните си пориви, като ги замества с усилена работа и общуване с добри приятели. Целомъдрието може да не беше на мода, но сексът беше нещо като емоционално тресавище за една жена, която не бе познала любовта, преди да стане на петнайсет. Защо тогава не можеше да спре да мисли за секс, особено докато Кевин Тъкър бе в къщата?
Защото беше човешко създание, а куотърбекът на „Старс“ беше сваляч с изключително съблазнително тяло, ходещ афродизиак, сексуална играчка. Тя простена, погледна с нежелание клавиатурата и се насили да се съсредоточи върху работата си.
В пет часа чу как той излезе от къщата. Към седем вечерта статията „Свалки — докъде да стигнем?“ беше готова. За нещастие, темата не само че я изнерви, но дори я възбуди. Отново позвъни на Джанин, но приятелката й не вдигаше. Вече бе станало прекалено късно, за да се отбие в някой магазин и да си купи боя за коса. Дали пък да не се подстриже много късо, както преди две години? Онази къса подстрижка много й отиваше.
Не, самозалъгваше се. Това беше ужасно.
Вместо към ножиците Моли посегна към диетичния хляб, направи си сандвич и го изяде върху кухненския плот. После изяде целия маршмелоус от кутията със сладолед „Роки Роуд“. Накрая взе скицника си и се настани пред камината, за да нахвърли няколко скици. Но толкова й се спеше, че клепачите й скоро натежаха. Появата на Кевин някъде след полунощ я накара да подскочи от стола.
— Здравей, Дафни.