Лили беше с прочутите си плътно прилепнали джинси, с горнище без презрамки, на високи токчета. Дългата й червена коса се спускаше по раменете й, а очите й със съблазнителен грим, не се откъсваха от камерата. Дори със старомодната прическа и огромните златни халки тя си оставаше ослепителна.
Сега Шърман би трябвало да е около четирийсетгодишна. Малко старичка, за да е гадже на Кевин. Тогава какво ги свързваше? На снимката на актрисата отпреди няколко години си личеше, че беше натрупала няколко килограма след края на този телевизионен сериал. Но все още беше привлекателна, със зряла, чувствена красота, така че беше напълно възможно да са имали краткотрайна връзка.
Моли натисна нервно копчето и на екрана се показа реклама на някаква козметика. Може би точно от това се нуждаеше — пълна промяна.
Младата жена изключи телевизора и се запъти към горния етаж. Някак си се съмняваше, че пълното преобразяване на външността й ще излекува душевната й мъка.
След горещия душ си облече една от нощниците от ирландски лен, купена още по времето, когато беше богата. В нея се чувстваше като героиня от роман на Джорджет Хайер. Взе тетрадката си в леглото, за да поработи малко върху книгата за Дафни, но вдъхновението й от предишните дни бе пресъхнало.
Ру тихо похъркваше на пода до леглото. Моли си повтори, че иска да заспи, макар сънят да бягаше от очите й. Може би ще е по-добре да се заеме с корекциите на статията? Но докато преминаваше по коридора с лаптопа си, не се сдържа и надникна в банята за гости. Там имаше две врати — пред едната сега бе застанала девойката, а другата водеше в стаята, в която спеше Кевин.
Именно тази врата сега беше леко открехната.
Краката й, неподвластни на волята й, сами я отведоха към вратата.
На поставката пред огледалото бе поставен несесерът му за бръснене „Луи Вюитон“. Едва ли той би похарчил толкова много пари за подобна глезотия. По-скоро му е била подарена от някоя от международните му красавици.
Пристъпи леко напред и видя червена четка за зъби с корави бели косми. Той даже беше завинтил капачката на тубата с паста за зъби „Аквафреш“.
С връхчетата на пръстите си Моли нежно погали флакона с дезодорант. Протегна ръка към масивната стъклена бутилка с много скъп афтършейв от елитна марка. Отвинти капачката и я поднесе към носа си. Така ли мирише Кевин? Той не беше от онези мъже, които прекаляват с одеколона. Не беше толкова близка с него, за да знае повече за навиците му, но познатият аромат я накара да затвори очи и да вдъхне по-дълбоко. Потрепери и го остави. Загледа се в отворения несесер за бръснене.
До шишенцето с ибупрофен и тубата с неоспорин лежеше почетният пръстен на Кевин от Суперкупата. Знаеше, че го беше спечелил в началото на кариерата си, като резерва на Кал Бонър. Тя се изненада, че пръстенът от шампионата беше захвърлен така небрежно на дъното на несесера, но всичко, което знаеше за Тъкър, й подсказваше, че той не е искал да носи пръстен, получен зад гърба на някой друг, който е бил на предна линия.
Канеше се да си тръгне, когато забеляза до пръстена някакво пакетче.
Презерватив.
Е, и какво толкова? Разбира се, че си носи презервативи. Какво друго можеше да се очаква от него. Сигурно ги купува с кашони. Взе го и го огледа. Изглеждаше съвсем обикновен презерватив. Защо тогава го гледаше така втренчено?
Това бе истинска лудост! През целия ден се държеше като обсебена. Ако не се овладееше, щеше да започне да се нахвърля върху хората и тогава вече наистина ще свърши в лудницата. Или щеше да сготви домашния си любимец, също като лудата Глен Клоуз във филма „Фатално привличане“.
Моли мъчително потрепна. Прощавай, Дафни.
Един поглед. Само един поглед. Нищо повече. Просто ще надникне, докато той спи, след което веднага ще си тръгне.
Моли пристъпи към спалнята му и лекичко открехна вратата.
3
„По-късно тази нощ Дафни се промъкна в леговището на язовеца Бени, нахлузила върху лицето си страховита маска за Хелоуин.“
Тъничък лъч светлина падаше от коридора върху килима в стаята. Моли различи очертанията на голяма фигура под завивките. От възбуда сърцето й биеше до пръсване. Младата жена пристъпи плахо вътре.
Тласкаше я същата опасна сила, която на седемнайсет години я подтикна да задейства противопожарната аларма. Пристъпи още по-близо. Само един поглед и ще си тръгне.