— При мен има. Точна съм като часовник. — Нямаше намерение да обсъжда с него месечния си цикъл. Притисна нощницата по-плътно към гърдите си, чудейки се как да я нахлузи, без да разкрива още от голотата си.
Но очевидно той не се интересуваше нито от нейната, нито от своята голота.
— Защо си бърникала в несесера ми за бръснене?
— Той… хм… беше отворен, аз просто надникнах в него и… — Моли се прокашля. — Щом презервативът е бил толкова стар, защо още го мъкнеш със себе си?
— Забравил съм за него!
— Ама че тъпотия.
Очите му, зелени като цвета на изкуствено покритие на футболно игрище, се взряха кръвнишки в нея.
— Да не би сега да обвиняваш мен?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Не. Не, не те обвинявам. — Време беше да престане да се държи като страхливка и да си понесе неприятните последствия от стореното. Изправи се и нахлузи нощницата си през глава. — Съжалявам, Кевин. Наистина. Напоследък не зная какво ми става, държа се като откачена.
— Не ми казваш нищо ново.
— Извинявам се. Много ме е срам. — Гласът й потрепери. — Всъщност е нещо повече от срам. Чувствам се напълно унижена. Аз… аз се надявам да забравиш за това.
— Едва ли. — Той грабна зелените боксерки, захвърлени на пода, и ги обу.
— Съжалявам. — Трябваше да си посипе главата с пепел и да моли за прошка, но тъй като това май нямаше да помогне, реши отново да прибегне до ролята на богата и разглезена наследница. — Работата е там, че ми беше доста скучно, а ти се оказа подръка. Навярно всичко е заради репутацията ти на плейбой. Не очаквах, че ще имаш нещо против.
— Аз съм се оказал подръка? — Атмосферата се нажежи. — Нека да помислим малко. Какво щеше да стане, ако ситуацията беше точно обратната?
— Не разбирам за какво говориш.
— Как може да се опише ситуация, при която на мен ми хрумва да се намъкна в леглото ти, докато спиш? И ако ти не си съгласна да правиш секс с мен?
— Това ще е… — Пръстите й нервно мачкаха края на нощницата. — Ммм, да, сега ми е ясно какво искаш да кажеш.
Кевин присви очи. Гласът му сега звучеше като заплашително ръмжене.
— Щеше да го сметнеш за изнасилване.
— Сериозно ли искаш да кажеш, че аз… аз съм те изнасилила?
Той я изгледа хладно.
— Определено.
Оказа се по-зле, отколкото очакваше.
— Та това е нелепо. Ти… ти дори не се съпротивлява.
— Само защото бях заспал и те взех за друга.
Това вече я жегна.
— Разбирам.
Но Кевин нямаше намерение да спре. Стисна здраво челюсти и продължи:
— Противно на това, което явно си мислиш за мен, аз предпочитам да опозная една жена, преди да преспя с нея. И не позволявам на никого да ме използва.
А тя тъкмо това бе направила. Идеше й да ревне с все сила.
— Съжалявам, Кевин. И двамата знаем, че поведението ми беше възмутително. Не можем ли да забравим за случилото се?
— Опасявам се, че нямам избор — процеди хладно. — Освен това не ми се иска да прочета за това в жълтата преса.
Тя заотстъпва към вратата.
— Надявам се, ти е ясно, че няма да кажа на никого.
Той я изгледа отвратено.
Лицето й се сгърчи.
— Аз… съжалявам. Наистина.
4
„Дафни скочи от своя скейтборд и приклекна сред високата трева, за да надникне в котилото.“
Кевин преодоля противниковата защита. Шейсет и пет хиляди фенове закрещяха и скочиха на крака, но той сякаш беше обвит в пашкул от пълна тишина. Не мислеше нито за публиката, нито за телевизионните камери, нито за коментаторите от „Мънди Найт Футбол“ в репортерската кабина. Не мислеше за нищо, освен за това, за което беше роден — да играе спорта, който сякаш бе измислен точно за него.
Леон Типет, любимият му рисийвър, пробяга безпогрешно през зоната и се освободи от преследващата го тълпа, готов за онзи чудесен миг, в който Кевин ще изстреля топката в ръцете му. Но точно тогава всичко се обърка. Защитниците на противниковия отбор изскочиха отнякъде, готови да пресекат паса.
Всепомитащата вълна от адреналин забушува в кръвта на Кевин. Вече бе проникнал дълбоко зад линията на спорната топка и сега се нуждаеше от друг рисийвър, но Джамал беше повален, а Стъбс — блокиран от двойното покритие.