Бригс и Уошингтън пробиха защитата на „Старс“ и се втурнаха срещу него. Същите тези чудовища, зловещи като огнедишащи дракони, дегизирани като защитници от отбора на „Тампа Бей“13, миналата година му бяха изместили рамото, но Кевин нямаше никакво намерение да изпуска топката. С типичното си безразсъдство, което напоследък му струваше много скъпо, той се огледа мълниеносно наляво и… отскочи надясно с бясна скорост, на сляпо, без дори за миг да се замисли. Нуждаеше се от пролука в тази непробиваема стена от играчите с белите екипи. Реши да опита точно тук. И го постигна.
С гъвкавостта на див звяр, превърнала го в жива легенда, той се промъкна сред противниците, оставяйки лапите на Бригс и Уошингтън да загребват въздуха. Тъкър се извъртя и събори с гръм и трясък третия защитник, нищо че въпросният бе по-тежък от него с четирийсетина килограма.
Още едно хвърляне, много рязко, като в безумно трескав танц. И той отново се втурна напред.
Извън игрището Кевин беше истински гигант, с ръста си от метър и осемдесет и осем и с тегло осемдесет и осем килограма, ала тук, в земята на гигантите мутанти, изглеждаше дребен, но адски ловък и невероятно бърз. Лампите, светещи отгоре на стъкления купол, бяха причината позлатеният му шлем да грее ослепително като искрящ метеор. Униформата в морскосиньо му придаваше вид на знаме, изтъкано в небесата. Беше като герой от някоя поема, целунат от боговете и благословен от хората. С вихрен устрем пренесе топката през линията на вратите.
И когато съдията даде сигнал за тъчдаун, Тъкър все още имаше сили да се държи на крака.
Отпразнуваха победата в дома на Кини. Куотърбекът още не бе прекрачил прага, когато жените вкупом му се нахвърлиха:
— Страхотна игра, Кевин!
— Кевин, querido14, ела тук!
— Великолепен си! Прегракнах да крещя!
— Възбуди ли се, когато пренесе топката през блокадата? Господи, знаех, че си възбуден, но какво точно изпитваше?
— Felicitation!15
— Кевин, cheri16!
Тъкър не се скъпеше и пръскаше очарованието си на пълни обороти. Заслепяваше почитателите с усмивките си, наляво и надясно, докато се измъкваше внимателно от прегръдките на обожателките. Останаха само две от най-настойчивите.
— Ти харесваш жени, които са едновременно красиви и мълчаливи — бе отбелязала съпругата на най-добрия му приятел, когато говориха за последен път. — Но повечето никак не са тихички и заради това се чувстваш най-удобно с онези чуждестранни мацки, които едва разбират английски. Ти си класически случай на желанието да се избягва каквато и да е духовна близост.
Кевин си припомни, че тогава беше огледал събеседницата си лениво, но преценяващо.
— Нима? Позволете ми да ви уверя, доктор Джейн Дарлингтън Бонър, че съм готов да се сближа с вас винаги когато пожелаете.
— Само през трупа ми — намеси се съпругът й от другия край на масата.
Въпреки че Кал бе най-добрият му приятел, Тъкър не пропускаше удобен случай да го подразни. Такива бяха отношенията им още от дните, когато Кевин още беше само невзрачен заместник на опитния Кал Бонър. Кал се бе оттеглил от футбола и бе започнал специализация по вътрешни болести в болницата в Северна Каролина.
Ето че и сега куотърбекът не пропусна да се заяде с него.
— Това е въпрос на принципи, старче. Нали трябва да докажа, че имам право.
— Доказвай каквото искаш, но с твоята жена, моята остави на мира.
Джейн се разсмя, пристъпи към съпруга си и го целуна, като пътьом остави салфетка на дъщеря им Роузи и пое в ръцете си сина им Тайлър. Кевин се усмихна, като си спомни как беше реагирал Кал, когато го бе попитал какви са тези самозалепващи се листчета, които и досега украсяваха памперсите на малкия Тайлър.
— Използва тях, защото й забраних да си води бележки по крачетата на Тай.
— Ама тя още ли продължава с този навик?
— Да. И горкото ни момче се превърна в подвижен бележник за научни записки. Но положението малко се подобри, след като започнах да пълня джобовете й със самозалепващи се листчета.
Навикът на Джейн да драска разсеяно където свари сложните си уравнения, бе добре известен на всички. Роузи Бонър не пропусна да се оплаче:
— Веднъж дори записа нещо на петата ми. Нали, мами? А пък друг път…
Доктор Джейн побърза да запуши устата на дъщеря си с едно пилешко бутче.
При този спомен Кевин се усмихна, но беше прекъснат от красивата французойка, седнала от дясната му страна, която успя да надвика музиката:
13
„Тампа Бей Бъканиърс“ е отбор по американски футбол, базиран в Тампа, Флорида. Състезава се в Южната дивизия на Националната футболна конференция на Националната футболна лига. — Бел.ред.