— Tu es fatigue, cheri?17
Кевин лесно усвояваше чуждите езици, но се стараеше да го крие от околните.
— Благодаря, но не съм гладен. Хей, нека да те представя на Стъбс Брейди. Може да се окаже, че вие двамата имате много общо. И Хедър… нали така се казваше? Моето приятелче Леон цяла вечер те зяпа с похотливи намерения.
— Какво е намерил?
Определено бе време да се отърве от разгорещените си обожателки.
Кевин така и не призна на Джейн, че тя беше права. Но за разлика от някои от съотборниците му, които обичаха да изтъкват колко са предани на играта, Тъкър наистина се отдаваше изцяло на футбола. Не само телом и духом, но и влагаше цялото си сърце. Не можеш да постигнеш това, ако в живота ти се намесва капризна жена с високи изисквания. Красива, но непретенциозна — ето такава жена му трябваше, а чужденките най-добре пасваха на изискването му.
За него нищо друго нямаше значение, освен да играе за „Старс“, и той нямаше да позволи на никого да застане на пътя му. Обичаше да е облечен в екипа на отбора, в морскосиньо и златисто. Да излиза с него на стадиона „Мидуест Спортс Доум“. Но най-много искаше да играе за Фийби и Дан Кейлбоу. Може би всичко беше някакво продължение на детските му мечти на пасторски син, но за него беше огромна чест да бъде един от играчите в „Чикаго Старс“, нещо, което не можеше да се каже за всеки отбор от НФЛ.
Когато играеш за семейство Кейлбоу, уважението към играта беше много по-важно от парите, които получаваш. В „Старс“ не търпяха грубияни и простаци, нито възгордели се звезди или примадони. През цялата си кариера Тъкър неведнъж бе ставал свидетел как собствениците на клуба се разделяха с отлични играчи, чиято единствена вина бе, че не спазваха стандартите, налагани от Фийби и Дан, които ценяха в хората преди всичко благородството и човечността.
Кевин не можеше да си представи да играе за друг отбор. Възнамеряваше след оттеглянето си от активния спорт да се заеме с треньорска работа. Да обучава младите попълнения на „Старс“.
Но през този сезон се случиха две събития, които застрашаваха мечтата му. За първото той сам си беше виновен. Налудничавото безпокойство, завладяло го веднага след тренировъчния лагер. Винаги бе обичал да рискува, но обикновено сдържаше поривите си до края на сезона. Второто събитие бе среднощната визита на Дафни Съмървил в спалнята му. Това беше по-опасно за кариерата му от всички скокове от хеликоптер или ралитата по пресечена местност.
Обикновено спеше дълбоко и не за пръв път се събуждаше в разгара на секса. Обаче досега винаги той си беше избирал партньорките. Колкото и да бе странно, навярно би избрал и Дафни, ако не бяха роднинските й връзки с Фийби Кейлбоу. Може би се дължеше на сладостта на забранения плод, но с нея си беше прекарал страхотно. Тя винаги го държеше нащрек, а заядливите й остроумия искрено го забавляваха. Макар че внимаваше тя да не го забележи, често се улавяше, че тайно я наблюдава. Дафни се движеше с нехайната самоувереност, присъща на богатите момичета, която той намираше за много секси. При все че тялото й не бе зашеметяващо, си имаше нужните извивки, където трябва, и като цяло беше доста привлекателна, което той не бе пропуснал да отбележи.
Но Кевин се държеше на разстояние. Тя бе сестра на шефката му, а той никога не си позволяваше да се сближава с жени, свързани по някакъв начин с отбора. Никакви дъщери на треньори, никакви секретарки от офиса или дори братовчедки на играчите. Ала въпреки благоразумните си принципи, ето докъде се докара.
Само като си помислеше за това, и кръвта му кипваше. За Кейлбоу нямаше нищо по-важно от семейството, дори и най-знаменитият куотърбек. Ако Фийби и Дан научеха за случилото се, непременно щяха да му поискат обяснение.
Съвестта му го задължаваше да не отлага и да позвъни на Дафни. Само веднъж, за да се увери, че няма някакви последици. „Не би трябвало да има“ — повтаряше си младият мъж. „И не би могло да има.“ Не си струваше да се вълнува за това, особено сега, когато нищо не биваше да го разсейва. В неделя предстоеше мачът от шампионата на Американската футболна конференция към НФЛ и той трябваше да се справи безупречно. Така щеше да се сбъдне заветната му мечта — „Старс“ да спечели Суперкупата.
Но само шест дни по-късно мечтата му рухна. И не можеше да обвинява никого, освен себе си.
След денонощен труд Моли завърши „Дафни се претъркулва“. Изпрати ръкописа в издателството през същата седмица, в която „Старс“ отпадна от шампионата на Американската футболна конференция. Когато до края на мача оставаха само петнайсет секунди, Тъкър забрави за правилата как се играе на сигурно и заби топката в зоната на двойното покритие на противника. Отсреща пресякоха паса, започна боричкане и съдията отсъди гол в полза на противника.