Ру побутна дланта й с влажния си нос.
— Гладен ли си, приятелче? — Моли стана и се запъти към кухнята, за да му вземе храната, но точно тогава телефонът пак звънна. Сърцето й отново запрепуска, но този път се обаждаше Фийби.
— С Дан имахме среща в Лейк Форест. В момента пътуваме по „Идънс“ и той заяви, че е гладен. Не искаш ли да хапнеш с нас в „Йоши“?
— С удоволствие.
— Чудесно. Ще се видим след половин час.
Моли затвори телефона и се намръщи. Едва сега осъзна напълно какъв удар щеше да нанесе на роднините си. Те искрено искаха за нея това, което имаха — дълбока, безгранична, всепоглъщаща любов, на която се крепеше техният живот. Но повечето хора нямаха това щастие.
Младата жена нахлузи износения пуловер „Долче и Габана“ и тясна черна пола, стигаща до глезените, която бе купила миналата пролет на половин цена във „Фийлдс“. Обаждането на Кевин я бе разстроило и тя пусна телевизора. Напоследък бе добила навика да се успокоява с гледането на стари серии от „Лейс Инкорпорейтид“. Навяваха й скъпи спомени от малкото приятни дни в детството й.
Още се питаше каква ли бе връзката на Кевин с Лили Шърман. Фийби сигурно знаеше, но Моли се страхуваше да споменава името му, макар че сестра й нямаше представа, че тя е била с него във вилата им в окръг Дор, щата Уисконсин.
Лейс ще ви помогне, да…
Лейс ще ви реши проблема, да…
След надписите дойде ред на рекламите и накрая на екрана се появи Лили Шърман в ролята на Джинджър Хил. Носеше тесни бели шорти, а гърдите й надничаха предизвикателно от яркозеленото горнище на банския й. Кестенявите й коси обрамчваха лицето й, големите златни халки на ушите й се полюляваха покрай високите й скули, а съблазнителната й усмивка обещаваше неизречени чувствени наслади.
Кадърът се разшири, за да покаже двете жени детективи на морския бряг. За разлика от оскъдното облекло на Джинджър, Сейбъл се появи в цял бански костюм. Моли си спомни, че двете актриси са били приятелки и в живота.
Домофонът в антрето зажужа, тя изключи телевизора и изтича да отвори вратата.
— Струваш ми се бледа — отбеляза Фийби, като я целуна по бузата. — Добре ли си?
— През януари в Чикаго всички са бледи — промърмори Моли и остана притисната малко по-дълго до сестра си. Фийби беше прототип на кокошката Силия, добродушна и майчински настроена обитателка на Гората на славея, вечно загрижена за Дафни.
— Здравей, госпожице Моли. Липсваше ни — прогърмя басовият глас на Дан, който едва не я задуши в мечешката си прегръдка.
Докато прегръщаше зет си, младата жена си помисли колко е щастлива, че ги има в живота си.
— От Нова година са минали само две седмици.
— И още две седмици, откакто не си била у дома. Фийби започна да се изнервя. — Той метна якето си на дивана.
Докато поемаше палтото на сестра си, Моли се усмихна. Дан продължаваше да смята тяхната къща за нейния истински дом. Нямаше представа балдъзата му колко харесваше скромния си мансарден апартамент.
— Дан, помниш ли първата ни среща? Тогава се опитах да те убедя, че Фийби ме бие.
— Нима мога да забравя нещо подобно? Още помня какво ми каза тогава. Че тя не била много лоша, а само малко смахната.
— Добрите стари времена — засмя се Фийби.
Очите на Моли грееха от искрена любов към сестра й.
— Бях такава малка досада. Цяло чудо е, че не си ме биела.
— Момичетата от семейство Съмървил трябваше да изнамират свои методи за оцеляване.
„Някои от нас още го правят“, помисли си Моли.
Ру, който обожаваше Фийби, скочи в скута й веднага щом тя седна.
— Радвам се, че успях да прегледам илюстрациите към „Дафни“, преди да ги изпратиш на издателството. Изражението на Бени, когато велосипедът му се подхлъзва и той цопва в локвата, е страхотно. Имаш ли идеи за нова книга?
Моли се поколеба, преди да й отговори.
— Само съм нахвърляла някои неща.
— Хана изпадна във възторг, когато Дафни превърза лапата на Бени. Тя очакваше, че Дафни за нищо на света няма да му прости.
— Дафни е много добро зайче. Тя дори използва за превръзката розовата си лента за коса.