— А пък Бени още не е опознал добре женската природа — засмя се Фийби. — Книгата е чудесна, Моли. Някак си винаги успяваш да дадеш на децата поредния важен житейски урок, при това с невероятно чувство за хумор, така че те искрено да се забавляват, докато четат историите ти. Наистина си много добра писателка.
— Точно с това винаги съм искала да се занимавам. Просто доскоро не го осъзнавах.
— Впрочем като говорим за това… Дан, спомняш ли си… — Фийби млъкна, осъзнала, че съпругът й не е в стаята. — Сигурно е отишъл до тоалетната.
— От два дни не съм почиствала — разтревожи се Моли. — Да се надяваме, че не е прекалено… — Тя пое дълбоко дъх и се обърна към вратата.
Но вече бе прекалено късно.
Зет й нахлу в стаята, понесъл двете кутийки с тестове за бременност, които бе извадил от кошчето за отпадъци. В огромните му лапи те изглеждаха заплашителни като гранати.
Младата жена прехапа устни. Не искаше да им казва толкова рано. Те още преживяваха провала в шампионата на Американската футболна лига и не им трябваше ново разочарование.
Фийби не бе видяла какво носи съпругът й, докато той не хвърли една от кутийките в скута й. Тя я вдигна бавно. Ръката й се плъзна към бузата.
— Моли?
— Зная, че вече си на двайсет и седем години — поде Дан. — И двамата се стараем да не се намесваме в личния ти живот, но все пак съм длъжен да те попитам.
Изглеждаше толкова разстроен, че сърцето й се сви. Той беше прекрасен баща и щеше да му е по-трудно да приеме случилото се, отколкото на Фийби.
Моли взе кутийките и ги остави настрани.
— Защо не седнеш, Дан?
Той бавно прегъна едрото си тяло на дивана до съпругата си. Ръката на Фийби по инстинкт се сплете с неговата. Двамата заедно срещу останалия свят. Именно в такива мигове Моли най-остро усещаше колко е самотна.
Тя седна на един стол срещу тях и се усмихна плахо.
— Няма лесен начин да ви го съобщя. Бременна съм.
Дан пребледня, а Фийби се притисна към него.
— Зная, че ви идва изневиделица, за което съжалявам. Но не съжалявам за бебето.
— Първо ми кажи кога ще е сватбата.
Устните на зет й едва помръдваха. Тя отново си припомни колко неумолим може да бъде той. Ако сега не му устои, никога нямаше да я остави на спокойствие.
— Никаква сватба няма да има. И детето ми няма да има баща. Това няма да се промени, затова ще трябва да се примирите, че ще бъда самотна майка.
Фийби изглеждаше още по-потресена.
— Аз… аз не знаех, че се срещаш с някого. Обикновено всичко си споделяме.
Моли не можеше да й позволи да се разрови по-надълбоко.
— Много неща споделям с теб, Фийб, но не всичко.
Един мускул заигра по челюстта на Дан. Определено беше лош знак.
— Кой е той?
— Няма да ви кажа — тихо заяви младата жена. — Вината е моя, а не негова. Освен това не го искам в живота си.
— Но си го искала достатъчно в живота си, за да забременееш!
— Дан, недей! — Фийби никога не се трогваше от избухливия нрав на съпруга си, а и сега беше повече разтревожена за сестра си. — Само не вземай прибързани решения, Моли. В кой месец си?
— Само на месец и половина. Но няма да размисля. Ще бъдем само аз и бебето. И вие двамата, надявам се.
Зет й скочи и нервно закрачи из стаята.
— Представа си нямаш в какво се забъркваш.
Тя би могла да му напомни, че всяка година хиляди неомъжени жени раждат бебета, да изтъкне, че възгледите му са твърде старомодни. Но много добре познаваше Дан, за да си хаби силите да го убеждава. Вместо това, бе по-важно да се съсредоточи върху по-практичните въпроси.
— Не мога да ви попреча да се тревожите, но не бива да забравяте, че съм подготвена за раждането на детето по-добре от повечето самотни майки. Вече наближавам трийсет, обичам децата и съм емоционално стабилна. — За пръв път в живота си чувстваше, че това може да е истина.
— И през по-голямата част от годината парите не ти достигат — процеди Дан през стиснати устни.
— Продажбите на книгите за Дафни бавно нарастват.
— Много бавно — наблегна той.
— Е, тогава ще пиша повече статии. Дори няма да плащам за гледачка, защото постоянно съм си у дома.
— Децата се нуждаят баща — изгледа я той упорито.
Моли стана и се приближи към него.
— На тях им е нужен добър човек и аз се надявам, че винаги ще бъдеш до мен, защото на света няма по-добър от теб.