Дан се трогна и я прегърна.
— Просто искаме да си щастлива.
— Зная. Затова толкова ви обичам и двамата.
— Просто искам тя да е щастлива — повтори Дан на Фийби, вече на път към дома след напрегнатата вечеря.
— И двамата го искаме. Но тя е независима жена и вече е направила избора си. — Тя се намръщи загрижено. — Според мен не ни остава нищо друго, освен да я подкрепим.
— Раждането ще бъде някъде в началото на декември. — Дан присви очи. — Заклевам се, Фийби, че ще открия кучия син и ще му откъсна главата.
Но да го намери беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Седмиците се изнизваха бавно, а Дан не беше напреднал в решението на загадката, макар да си измисляше поводи да звъни безцеремонно на приятелите на Моли и да се опитва да изкопчи нещо от тях. Но никой не си спомняше тя да се е срещала с някого. Не се посвени да разпита дори децата си, но и с тях не постигна успех. Накрая, отчаян, нае частен детектив, като благоразумно не каза на съпругата си, която навярно щеше да му нареди да си гледа работата и да не се меси в чуждите дела. Цялата история се увенча с огромна телефонна сметка, но без никакъв резултат.
В средата на февруари Дан и Фийби отведоха децата си до вилата в окръг Дор за дълъг уикенд със снегоходи. Поканиха и Моли да дойде, но тя отвърна, че спешно трябва да предаде статия за „Чик“ и не може да зареже работата си. Дан обаче се досети, че истинската причина е нежеланието да изслуша поредното му нравоучение.
В събота следобед той тъкмо бе прибрал Андрю от двора, когато Фийби се показа в коридора, където двамата си събуваха обувките.
— Забавлява ли се, слънчо?
— Да!
Дан се ухили, когато Андрю се втурна вътре по чорапи и се хвърли в прегръдката й. Момчето обикновено правеше това, когато беше разделено от единия от родителите си за повече от час.
— Радвам се. — Тя го целуна по косата и му кимна в посока към кухнята. — Иди да хапнеш в кухнята. Сайдерът още е топъл, така че Тес ще ти налее.
Андрю изтопурка към кухнята, а Дан реши, че Фийби изглежда особено съблазнителна в златистите си джинси и мекия кафяв пуловер. Тъкмо посегна към нея, когато тя му подаде жълта квитанция, каквито издаваха при плащане с кредитна карта.
— Намерих това горе.
Той я погледна и видя името на Моли.
— Това е чек от малка аптека в града — обясни му Фийби. — Обърни внимание на датата.
Дан с недоумение сви рамене, без да разбира защо жена му е така настръхнала.
— И какво от това?
Тя се облегна уморено на пералнята.
— Дан, точно тогава Кевин беше отседнал тук.
Кевин излезе от кафенето и тръгна към хотела си по крайбрежния булевард на Кеърнс. Топлият февруарски бриз шумолеше в листата на палмите и поклащаше яхтите в пристанището. Приятно беше отново да се завърне в цивилизацията след петседмично гмуркане в Коралово море в компанията на акулите, които предпочитаха водите край северния край на Големия коралов риф в Австралия.
Град Кеърнс на северозападния бряг на Куинсленд беше отправната точка на експедицията от гмуркачи. Тъй като в него имаше добри ресторанти и няколко петзвездни хотела, Кевин реши да остане още малко тук. Освен това градът беше много далеч от Чикаго и нямаше вероятност да се сблъска с някой фен на „Старс“, който ще поиска да узнае защо бе забил топката в зоната на двойното покритие на противника в края на мача за шампионата на АФК, с което лиши отбора си от победата, която щеше да му позволи да играе на финала за Суперкупата. Беше провалил мача и дори гмуркането сред цял пасаж от акули не можеше да заличи срама му, задето бе подвел съотборниците си.
Една азиатска красавица, с потниче с умопомрачително деколте и впити бели шорти, го изгледа предизвикателно и му се усмихна съблазнително.
— Хей, янки, не ти ли трябва екскурзовод?
— Благодаря, но не и днес.
Тя го изгледа разочаровано. Навярно трябваше да приеме поканата й, но кой знае защо не прояви никакъв интерес. Освен това вече беше пренебрегнал недвусмислените намеци на една секси блондинка, аспирантка, която работеше през лятната ваканция в кухнята на яхтата, но това беше по-разбираемо. Той никога не си бе падал по прекалено образованите надменни особи.
Сега Куинсленд беше в разгара на дъждовния сезон и няколко капки го намокриха. Реши да потренира малко във фитнес залата в хотела, след което да се отбие в казиното за няколко игри на блекджек.
Тъкмо се беше преоблякъл в спортни дрехи, когато чу силно чукане на вратата. Отиде до нея и я отвори.